На четири очи с Линдзи Келк

Красивият ум зад серията „Аз обичам..." е британската авторка Линдзи Келк. В момента тя живее в Ню Йорк и освен че е писател, е и редактор на детски книги.

Умеете чудесно да пишете за нещата, които вълнуват жените: изневяра на приятеля, страстна любов, живот на бързи обороти и много, много мода. Има ли нещо от характера на вашите героини, което е почерпено от личния ви опит?

Благодаря ви за мнението. Въпреки че историите ми са изцяло измислени, винаги се опитвам да остана свързана с реалността, да разчитам на неща, които съм преживяла лично, само че в книгите ги пресъздавам в по-екстремни и по-забавни версии. Не ми се е случвало нещо толкова ужасно като изневярата на бившия приятел на Анджела - не по този начин, но да, изневерявали са ми и съм се почувствала по същия начин. И също като нея се надявам, че правилният човек ще се появи в живота ми. Може би съм прекалено голям оптимист на любовния фронт, не знам... В момента животът ми определено тече на бързи обороти и никога не съм сигурна къде точно ще се озова - живея в Ню Йорк, пиша книги и се опитвам да се задържа на постоянна работа (нищо чудно, че не остава време за страстната любов...) Що се отнася до модата, иска ми се да има повече и повече от нея, но кредитната ми карта се чувства зле от тези ми прищявки.

Освен че пишете секси книги за жени, се занимавате и с детски книжки. Как съчетавате двете неща, кой вид е по-лесно да се пише?

Не мога да ги сравня. Не мисля, че шефовете ми ще бъдат доволни, ако поставя поредицата „Аз обичам..." пред работата си с детските книжки. Обичам да пиша и да се потапям и в двата свята, така че не бих могла да се откажа от нито едното, нито от другото. Може би при мен работи принципът, че творчеството подхранва творчеството. Единият вид работа не би могъл без другия.
Когато работя по някакъв голям проект в офиса, се вдъхновявам за различни неща, които после да опиша в книгите си. Колкото повече пиша, толкова по-добре се получава. Предполагам, че така е с всички хора, но все пак искам да кажа, че съм голяма късметлийка, защото мога да развивам творческите си способности не само в свободното си време, но и от 9 до 17 часа.

Как станахте писател и на каква възраст започнахте да пишете?

Знам, че звучи като клише, но наистина пиша, откакто се помня. Когато бях на пет или шест години, написах серия от истории за супергероя мечето Телина, но тя се оттегли от работа, когато роди тризнаци. Мисля, че винаги съм имала прекалено развинтено въображение.
И обичам да пиша с много удивителни! Чета постоянно и когато осъзнах, че наистина умея да измислям истории, започнах да пиша.

Има ли писатели, от чийто стил сте се повлияли?

Чета толкова различни видове книги, че ми е трудно да назова конкретни имена. Много от хората, които ме познават, казват, че пиша така, както говоря. Затова предполагам, че може да се каже, че стилът ми на писане е повлиян от абсолютно всичко, което съм прочела някога.
Харесвам Мег Кабът и винаги, когато чета нейните книги, ми се иска да притежавам този забавен, лек и невероятно добър стил.

Кой е любимият ви писател и защо?

Хъм, труден въпрос. Знам, че не е свързано с нищо от това, за което пиша, и което обичам, но наистина харесвам Брет Истън Елис - това прави ли ме странен чикписател? „По-малко от нула" и „Правилата на привличането" са две от любимите ми книги. Обичам начина, по който пише, и веднага се чувствам свързана с героите му, дори когато те самите не са свързани със себе си. Има нещо в начина, по който той отваря прозорец към света и после го затваря, без изобщо да се интересува от това, което ти мислиш или чувстваш. Винаги свършвам книгите му с усещането, че някой ме е зашлевил - звучи като нещо лошо, но не е, наистина.

Кое е най-доброто време от деня за писане според вас? Имате ли някакъв график или ритуали, към които се придържате?

Най-добре пиша късно нощем, на фона на пуснат телевизор или хубава музика. Не спазвам никакъв график, защото тъкмо започнах новата си книга, след като приключих с „Аз обичам Париж", и съм още въодушевена и нямам търпение да разкажа следващата история!

Какво правите в свободното си време?

Какво свободно време? Е, когато все пак не пиша, ходя по концерти - много обичам музиката - и се мотая с приятелите си в мрачни барове и мексикански ресторанти, гледам „Изгубени" и мисля за това, че трябва да подредя стаята си, прахосвам си времето във Facebook - обичайните неща.

В „Аз обичам Холивуд" споменавате много знаменитости. Какво мислите за този вид хора, познавате ли някого от тях?

Всъщност не си падам много по знаменитостите и не съм имала близки срещи от този вид, като изключим контактите си с Мери-Кейт и Ашли Олсън, когато работих по книгите им. Винаги съм мислела, че е много странно да си известен и някакви непознати да се приближават до теб и да ти казват: „Здрасти, обичам те!"
А иначе, по отношение на прекараното време със звезди, един уикенд си организирах въображаема сватба с Джеймс Франко, това брои ли се?

В „Аз обичам Холивуд" има много блясък и луксозен живот. Важно ли е според вас писателите да пишат на социални теми и да провокират размисли на такава тематика?

Книгите, които пиша аз, определено не са преназначени да пробуждат социално осъзнаване. Единствено могат да предизвикат стремеж за чанта на Марк Джейкъб, предполагам. Има великолепни, сериозни книги, които насочват вниманието на хората към важните теми, но като писател и редактор смятам, че авторите имат отговорност да провокират интерес само към неща, с които наистина са емоционално обвързани и с които са добре запознати. И се надявам да има много такива добри писатели, които да обърнат внимание на хората към важните проблеми от живота ни.
Аз обаче искам да им дам възможност да избягат за няколко часа от ежедневието си, това е. Получавала съм невероятни писма от читателки, които ми пишат, че приключенията на Анджела са ги вдъхновили да променят живота си. Гордея се, че книгите ми оказват положително влияние върху хората, но - честно казано - изобщо не съм възнамерявала това да се случи. Исках просто да променя своя живот!

Какъв съвет бихте дали на начинаещите писатели?

Съветът ми винаги е един и също: пишете, пишете и пак пишете. А когато вече нямате сили да пишете, вземете книга и четете. Това е най-добрият съвет, който някога съм получавала, и наистина вярвам, че е най-важното нещо, което трябва да се каже на човек, който иска да пише. Най-добрите писатели са вманиачени читатели.