С баща ми не си говорим

Здравей, Ани. Пиша ти относно проблема ми, който е свързан с баща ми. Отскоро с него не си говорим. Винаги сме в противоречия. Той постоянно се заяжда и ме обижда. Преди не обръщах внимание, но сега не е така. Караме се постоянно и вече започва да ми писва. Не мога да търпя повече неговите обиди. Но нашите не ме лишават от нищо и поне за това съм им благодарен. Ако не се карахме постоянно, щеше да е по-добре. Какво да правя?

Най-вероятно не те лишават от материални неща, това имаш предвид. Но може би те лишават от усещането за сигурност, безусловна обич, комфорт, близост? Баща ти най-вероятно има някакви очаквания към теб, които са трудни за постигане? Може би има изисквания и стандарти, с които не си съгласен? Най-вероятно е авторитарен тип родител - не търпи възражения и трудно изслушва и се съгласява с гледната точка на детето си. В такъв случай ще е хубаво да поговориш с майка си и да й обясниш, че обидите на баща ти те нараняват и имаш нужда комуникацията ви да е на друго ниво. Усещаш, че се злоупотребява с позицията "родител" и поведението му те потиска, ядосва те, кара те да се чувстваш неразбран и необичан. Излезте с баща ти някой ден само двамата. Поговорете - с условието, че няма да повишавате тон. Агресивният модел на поведение много лесно се копира и е започнал да става и твоя първична реакция. Опитай се да го контролираш и се разграничи от обидите и нападките.

Как да го спечеля
Здр.! За трети път ти пиша, но ти не ми отговаряш. Надявам се да дадеш и на мен един съвет. Аз съм на 14 г. и моят проблем е следният: има едно момче в училище. Той е на 15 г. Не го познавам лично, но много го харесвам. Само че той дори не ме забелязва. Как да привлека вниманието му?

Анонимка

Отговорът на този и други въпроси към психолога Анна Жукивская четете в новия брой на списание "Хай клуб".