l Писателят, публицист и психиатър Калин Терзийски коментира пред "168 часа" темата за насилието, което в последните седмици е главен герой в новините.
- Г-н Терзийски, преди дни 18-годишно момче издъхна на улицата след сбиване, млад мъж намушка 15-годишната си приятелка, а подобен сценарий се разиграва и в София с 23-годишно момиче. Това ли са поредните доказателства от новините, че България се е превърнала в едно малко царство на агресията, алчността, ревността, омразата и всякакви други пороци?
- В Куинс в Ню Йорк всеки ден стават толкова престъпления, колкото у нас никога не е имало. Излезеш ли нощем на улицата там или в Бронкс - си убит. Да се радваме, че у нас трудно ще бъдем някога така. Ние сме една мирна и кротка страна, в която живеят едни много черногледи 7 млн. души.
- Как ще коментирате трагедията с 18-годишния Тодор във Враца?
- Бог да прости момчето. И Бог да прости на тези двама мъже, при чийто побой е издъхнал, защото, който извършва такова зверство, има нужда от прошка.
- Мислите ли, че младите хора най-много са изпълнени с омраза?
- За съжаление те може би не виждат друг шанс да се преборят с живота.
Смятат, че само с жестокост могат да се наложат. В България се създаде един такъв модел да се подражава на тези, които чрез насилие и убийства успяват да просперират. Младите хора все още, надявам се, все по-малко, но все още подражават на мутрите.
- Какви хора предпочитат юмруците пред думите и боя пред нормалния човешки разговор?
- Понякога и аз бих предпочел юмруците пред думите, защото
има хора, които
не разбират от думи
У нас има премного такива личности.
- Кое е вашето собствено оръжие за самозащита и нападение?
- Не съм от тези бледи поети, които имат малки шкембенца и увиснали бузи и пишат за душата. Тежа 80 килограма и мога да счупя главата на всеки идиот. В "Тримата мускетари" Атос предизвика Дартанян на дуел, след като той го блъска, без да иска, в раненото рамо.
Бих отговорил на всеки идиот точно по този начин. Понякога с думи не можеш да се разбереш с някого. Въпрос на достойнство и чест е.
- Смятате ли, че насилието е станало универсално средство за решаване на всякакви проблеми?
- Не мисля. Все пак, каквото и да говорим, у нас хората са сравнително смирени, кротки и не са жестоки, както в други страни. Далеч по-страшно е в Афганистан, в Пакистан или в Ирак. Нека да не преувеличаваме и прекаляваме с черногледството си. Самият аз понякога си позволявам да споделям лошо мнение по редица въпроси, но истината не е такава. Ние сме най-бедните от най-богатите. От 198 страни ние сме на 60-о място по добър стандарт на живот. Да се оплакваме непрекъснато, не е добре. Да се сравним с други. Бангладеш е с територия 141 000 кв. км, а България е 111 000 кв. км. Населението там е 160 000. Те живеят в блатата в делтата на Ганг, а там непрекъснато има холера, тиф и какво ли още не. Те обаче не са нещастни като нас и не се оплакват толкова много. Ние просто сме един народ, които от алчност и от една претенция, не мога и аз да разбера откъде идва, си мислим, че сме голяма работа. Всъщност ние сме били едни най-нищожни роби, на които руснаците създават държава.
- Може ли да се излекува тази алчност, която дори кара дъщеря пет дни да крие смъртта на родителите си, за да вземе пенсиите им?
- В края на книгата на Волтер "Кандид" героят казва така:
"И все пак всеки трябва да обработва собствената си градина"
Ако очакваме някой политик да ни "оправи", както очакваме открай време, няма да стане. Защо ние сами не станем хора, за да имаме хубав живот?! Българите са свине и се държат като свине.
- Можете ли да кажете, че сякаш светът е започнал да изповядва една обща религия - насилието?
- Мисля, че не. Светът е прекалено голямо място, за да можем да кажем, че в него се изповядва само една религия. Смятате ли, че аз изповядвам тази религия? Тоест аз съм част от света. Повечето хора искат да живеят в мир, спокойствие, но е достъчно една капка катран да капне в меда, за да стане той отвратителен.
- Смятате ли, че някой ден ще започне трета световна война?
- Трета световна война е започнала отдавна и се води непрекъснато. В Казанлък и в Сопот има военни заводи, които преди бяха много по-големи. Само в Казанлък работеха 40 000 човека. Те произвеждаха калашници, минохвъргачки и т.н. Тези хора отглеждаха семействата си, произвеждайки средства за отнемане на човешкия живот. И след като им се отне възможността да го правят, те побесняха. Всички, които изкарват парите си чрез такова производство,
искат да имат смърт,
за да имат те
хляб и кашкавал
в хладилниците си Системата е така изградена. Моят баща, който ме е отгледал и сега навън рине сняг, е един 80-годишен и прекрасен човек. Инженер, който бе заместник- директор на Института по металолеене и леярски технологии. Те произвеждаха минохвъргачки за Ирак и за Иран, а във войната (През 1980 г. - б.а)- и за двете враждуващи страни. В нея умряха 1 млн. човека. Самият аз бях граничар две години по време на турските събития (Възродителният процес - б. а.). Налагало ми се е да пазя границата, когато бягаха най-много хора. Не съм застрелял нито един човек.
- Въпрос на избор. Както Джон Стайнбек го обяснява с финала на своя роман "На изток от рая" с обръщението на един баща към неговия син: "Ти можеш." Библейско послание, което има за цел да подскаже как, макар човек да е наследил всичко лошо и всичко добро от родителите си наред с първородния грях, винаги има избор (може) да бъде добър или лош човек.
- Човек и избор са едно и също. Или избираш да си нищожество, или
да си добър и голям.
Цялото интервю четете в хартиеното издание на "168 часа".
Коментари (0)
Вашият коментар