Чернокожи - насила в киното

Киноиндустрията в Холивуд използва “тъмни звезди”, за да привлича повече зрители

Скандалът около най-престижните филмови награди "Оскар" стигна своя нов пик. Липсвали чернокожи в тазгодишния списък с номинираните. Но протестиращите забравиха за десетките филми, в които негри са вкарвани насила заради някакъв етнополитически баланс и политическа коректност.

Недоволните от 88-ите награди на киноакадемията забравят колко чернокожи са държали в ръцете си “Оскар” и явно техните успехи не им се струват достатъчни. Такива са Форест Уитакър, който получи статуетката за най-добър актьор през 2007 г., Холи Бери - за най-добра актриса през 2002 г., Лупита Нионго - за най-добра поддържаща женска роля през 2014 г. и Морган Фрийман - за най-добра поддържаща мъжка роля в 2005 г.

През 2013 г. наградата

за най-добър филм е

за “12 години в робство”, продуциран и режисиран от Стив Маккуин и с актьорски състав предимно от чернокожи.

Но недоволството има основания, ако се вземат предвид действията на гилдията през последните години. А именно игнорирането на чернокожи членове на екипите на продукции и номинирането на малкото бели в тях. Такава е ситуацията с тазгодишния “Сърце на шампион”. Оригиналната култова лента “Роки”, част от чийто франчайз е "Сърце на шампион", печели цели три оскара, а Силвестър Сталоун е номиниран за актьор, въпреки че не печели.

Тази година Сталоун получава нова номинация - за най-добра поддържаща мъжка роля в новата продукция, но чернокожият сценарист и Майкъл Джордан в главната роля остават пренебрегнати въпреки чудесната им работа.

За никого не е тайна, че в повечето филми афроамириканците се използват за привличане на зрители. Холивуд отдавна е разбрал, че филм само с бели актьори автоматично губи другата аудитория. Същата е стратегията и за азиатските, и латиноамериканските пазари с наемането на поне един азиатец и латиноамериканец. Най-ясно тази схема за привличане на зрители си личи във франчайза “Бързи и яростни”.

Множество чернокожи актьори са били принудени да играят първоначално “бели роли”. Едни от най-скорошните скандали заради подобен тип похват се завъртя около “Междузвездни войни: Силата се пробужда” и “Фантастичната четворка”. В "Епизод 7" за щурмовака Фин беше избран Джон Бойега, предизвиквайки редица въпроси. Много фенове се запитаха: "Ако всички щурмоваци са клонинги, то как така той е черен?" По-късно “Дисни” и “Лукасфилм” обясниха новата концепция по набиране на щурмоваци и въпреки това почитателите на сагата останаха с впечатлението, че по този начин се изпълняват някакви квоти.

Голям бе и скандалът

около Майкъл Джордан,

който беше избран за ролята на Джони Сторм във "Фантастичната четворка". Той категорично отрече изборът му да е политическа коректен или да попълва някаква расова квота. Въпреки това фактът, че за бял персонаж с руса коса и сини очи бе избран чернокож, все още буди съмнение у феновете на комиксите за "Фантастичната четворка".

Една от най-младите актриси, номинирана за “Оскар” - Куавенжаней Уолис, също е принудена да изиграе своята противоположност. Тя е избрана за къдравото червенокосо момиче в римейка на мюзикъла от 1977 г. "Ани". Главната роля във филма й носи нова порция отличия, след като малката Уолис е номинирана за "Златен глобус".

Друг актьор, изиграл първоначално бял комикс герой, е Самюел Джаксън. Покрай неговото избиране като Ник Фюри няма скандали или недоволни. Джаксън се появява за пръв път на сцената в "Железният човек" и от този момент до днес участва във всички филми на "Марвъл" и се е превърнал в любимец на почитателите на франчайза.

Човекът, чиято жена започна "черната революция" - Уил Смит, също дължи огромния си успех на роля, първоначално отредена за бял актьор.

Агент Джей от комиксите за "Мъже в черно" също е бял, но именно тази роля му донася славата на един от големите играчи във филмовата индустрия, а продукцията печели 1,5 милиарда долара в боксофиса.

Две от чернокожите легенди, печелили “Оскар” - Холи Бери и Морган Фрийман, също имат зад гърба си поне един филм, в който са били принудени да се превъплътят в образа на човек от бялата раса.

Бери се въплъщава в ролята на Мис Стоун от продукцията "Семейство Флинтстоун", като за ролята преди нея са били избрани Шарън Стоун и Никол Кидман, но и двете са били принудени да откажат участието си във филма. А

Морган Фрийман, един

от най-добрите актьори

на сегашното поколение, получава ролята на Джо Матисън в "Бесни страшни пенсии". За образа на червенокосия ирландец са се борили Харисън Форд, Клинт Истууд, Пол Нюман и Робърт Редфорд, но в крайна сметка в нея се въплащава Фрийман.

Пам Гриър също влиза в ролята на бял герой от книгата Rum Punch, като самият Куентин Тарантино държи тя да се въплъти в образа на Джеки Браун, русокоса стюардеса, действала като контрабандистка на оръжие в Мексико.

Подобен похват "чернокож актьор в бяла роля", има дори и на театралната сцена след появата на редица черни Снежанки и избирането на чернокожа актриса да играе Хърмаяни в театралната адаптация на "Хари Потър".

Дейвид Оуелоу, който изигра Мартин Лутър Кинг във филма с две номинации за “Оскар” “Селма", включва в творческата си биография и ролята на крал Хенри VI в постановката "Тази Англия: Историята". И макар всички продукции от гореизброените да не са били близо до ранга на филм, достоен за “Оскар”, според яростните критици на Холивуд те са доказателство за състоянието на индустрията в момента. А именно - много добри чернокожи актьори, които се използват за привличането на аудитория към масовите филми и не получават достатъчно поле за изява в сериозните. Дори самият Джордж Лукас имаше директен сблъсък с тази система, след като му е отказано финансиране за филм изцяло с цветнокож състав.
Известният режисьор се оплака, че са му били нужни 20 години, за да събере парите за продукцията,
в която големите студиа не виждали потенциал. "Те (големите дистрибутори) не вярват, че тези филми имат шанс на пазара в чужбина, а той им носи 60% от приходите. Аз им показах филма и те ми казаха: "Не, не знаем как можем да продадем филм като този", споделя Лукас.

Целият материал четете в хартиеното издание на "168 часа".