Кои мъже имат успех сред жените според Камасутра

Учението на Камасутра не предлага единствено система от техники, любовни пози или методи за извличане на максимална наслада, а също многобройни съвети за уменията, които любовниците трябва да проявят в акта на сливане; как кожата да заухае; как да премахнем лошия дъх и нежеланите косми; как жената да спечели и задържи любовта на мъжа, кога какви билки и мазила да използва, за да постигне максимален ефект и др. Невероятно е колко актуално звучат текстовете от „Камасутра”, за която се предполага, че е написана около III-IV век.

Предлагаме ви откъс от книгата, от който както мъжете, така и жените могат да научат какво поведение трябва да имат, за да привлекат или отблъснат обекта на своите желания.

ПЕТИ РАЗДЕЛ

За чуждите жени

ПЪРВА ГЛАВА

40. ЗА ПРИВИЧКИТЕ НА МЪЖЕТЕ И НА ЖЕНИТЕ

Начините за сближаване с чужди жени вече бяха описани, ала за достъпността на тези жени, за радостите от общуването с тях, но също и за опасностите от него и последствията ще стане дума тук.

Мъжът се насочва към чужда жена, за да запази живота си, когато любовта му минава от една степен в друга. Степените на несподелената любов са десет:

– любуване с очи;

– неотклонност на мисълта;

– постоянно желание;

– безсъние;

– слабеене;

– отвращение от насладите;

– падане на задръжките;

– безумие;

– припадъци;

– смърт.

Според някои от старите учители мъжът може да разбере какъв е нравът на девойката, а също дали е искрена, чиста, податлива и страстна, по формата на тялото й, както и по някои характерни белези или особености.

Ала Ватсаяна учи, че външността и белезите заблуждават, а за склонностите на жената трябва да се съди по поведението й, по изражението на лицето й и движенията на тялото.

Сега всички са съгласни с Гоникапутра, според когото жената се влюбва във всеки хубав мъж, както и мъжът се влюбва в красивата жена, но често по една или друга причина това остава без последствия.

При жената има някои особености. Обичащата жена не се замисля кое е правилно и кое не, но все пак не прави сама първата крачка. И дори когато мъжът изрази пред нея желанието си, тя се дърпа, макар на самата нея да й се иска да е с него. Отстъпва едва след многократни настоявания.

Мъжът обаче, дори вече влюбен, не забравя за морала и правилата и нерядко се въздържа, не отстъпва дори ако сам е предмет на открити домогвания. Той често ухажва просто така и ако не постигне успех, отминава. Но пък и след като завоюва жената, става равнодушен към нея.

Говори се, че мъжете не ценят леснодостъпните жени и се стремят към онези, чиято любов трудно се завоюва. Такова е общото убеждение.

41. ПРИЧИНИ ЗА ВЪЗДЪРЖАНОСТТА НА ЖЕНАТА

Жената може да не отстъпва пред домогванията на мъжа по следните причини:

– привързаност към собствения съпруг;

– желание да роди законно потомство;

– неподходящ момент за ухажването;

– раздразнение от фамилиарниченето на мъжа;

– неравнопоставеност на двамата;

– опасение, че вниманието на мъжа е съвсем мимолетно;

– съмнение, че мъжът е привързан към друга;

– страх мъжът да не разгласи нейните деяния;

– силна преданост на мъжа към приятелите му и прекалено съобразяване с тях;

– съмнение в сериозността му;

– плахост заради издигнатото му положение;

– боязън на “газелата” от прекалената мъжка мощ и необузданост;

– опасение от ума на мъжа;

– убеденост, че двамата са само приятели;

– стъписване пред жаждата му да опознае света;

– разочарование от характера му;

– несъгласие с желанието му тя да го обича по друг начин;

– съмнение на “слоницата” да не би той да е “заек” или с вяла страст;

– съчувствие за неприятностите, които могат да го сполетят поради връзката им;

– въздържаност заради собствените й недостатъци;

– страх от хорски приказки;

– разочарование, когато види посивялата му коса или опърпаните дрехи;

– страх да не би чрез него съпругът й да изпитва нейната вярност;

– опасения от прекаленото му съобразяване с морала.

Долови ли мъжът наличието на някоя от тези причини, стреми се да я отстрани. Например въздържаността заради преданост към съпруга, децата и т. н. той побеждава, като засилва желанието у жената; липсата на сгода – с посочване на средства; прекалената почтителност – със засилваща се близост; презрението – с гордост и храбри действия; опасенията да не би той да започне да я презира – с изразяване на уважение; боязливостта – с окуражаване.

42. КОИ МЪЖЕ ИМАТ УСПЕХ СРЕД ЖЕНИТЕ

Успех постигат следните мъже:

– които владеят изкуството на любовта;

– разказвачите на приказки;

– които познават жената от малка;

– които умеят да печелят доверието на жените;

– които поднасят подаръци;

– сладкодумците;

– умеещите да правят онова, което жените обичат;

– които обичат за пръв път;

– умелите посредници;

– които познават слабостите на жените;

– обичаните от други достойни жени;

– сближилите се с приятелки;

– добре изглеждащите;

– връстниците;

– съседите;

– онези, които обичат любовните наслади, дори и със слугини;

– съпрузите на млечните сестри;

– вече женените;

– щедрите, които имат слабост към зрелищата и разходките;

– известният с напористостта си “бик”;

– дръзките и храбрите;

– превъзхождащите собствения съпруг със знания, красота, достолепие и желание за наслади;

– които се обличат разкошно и живеят нашироко.

43. ЗА ЛЕСНОДОСТЪПНИТЕ ЖЕНИ

Мъжът трябва да е наясно както със собствените си основания за успех, така и с причините за достъпността на жените, наречени тук леснодостъпни. Леснодостъпни жени са:

– които все зяпат към улицата;

– които се задържат на приказки у съседите;

– които не свалят очи от мъжа;

– посредничките;

– които поглеждат крадешком към мъжа;

– чийто мъж си е взел без основателна причина друга жена;

– мразещите съпруга си или мразените от него;

– от никого ненаглежданите;

– бездетните;

– от незнаен род и сой;

– жени, чиито деца са починали;

– обичащите компании;

– прекалено подчертаващите любовта си към съпруга;

– актьорските съпруги;

– вдовиците;

– беднячките;

– обичащите да се веселят;

– които имат много девери;

– високомерните;

– онези, чиито мъже им отстъпват по род и достойнства;

– гордеещите се с владеене на изкуствата;

– изпадналите в душевен смут заради глупостта на съпруга;

– омъжените като деца за богат съпруг, когото не заобичват впоследствие, и търсят мъж с нагласи, таланти и ум, отговарящи на желанията им;

– безпричинно унизените от съпруга;

– съпругите на постоянно пътуващите мъже;

– съпругите на шлифовачите на благородни камъни* (*Защото по цял ден са на пазара и значи са с развален нрав.);

– жените на ревнивците;

– жените на сребролюбците;

– жените на чокши** (**Съпрузи на куртизанки.);

– жените на мързеливците;

– жените на страхливите;

– жените на гърбавите;

– жените на джуджетата;

– жените на недъгавите;

– жените на селяните;

– жените на лошо миришещите;

– жените на болните;

– жените на старците.

Накрая и два стиха:

Желание, родено от естеството, подсилено с умения и овладяно от разума, е трайно и постоянно.

Обикновено постига успех с жените умният мъж, който разчита на уменията си, внимателно следи представите и мислите на жените и отгатва причините за стремежа им към мъжете.

ВТОРА ГЛАВА

44. ЗА ЗАПОЗНАНСТВОТО

Според учителите от древността, докато девойките по-лесно се завоюват лично от мъжа, то при омъжените жени е по-добре да се прати посредничка.

Ала Ватсаяна учи, че стига да са възможни, самостоятелните стъпки винаги са за предпочитане и само при невъзможност трябва да се ползват услугите на посредничка.

Казват, че с онези, които за пръв път нарушават съпружеската вярност и се изразяват свободно, се говори самостоятелно, а при другите се праща посредничка, но това са приказки.

Действащият самостоятелно най-напред ще се постарае да се запознае с въжделената жена – естествено или нагласено. Естественото запознаване е в жилището на единия или на другия; нагласеното – в дома на приятел, роднина, съветник или лекар, по време на сватба, жертвоприношение, празненство, погребение или градинско увеселение.

Щом я види, той ще започне да й хвърля многозначителни погледи, та да разбере тя какво му е на душата, ще суче мустак, ще цъка нокти, ще прозвънва с накитите си, ще хапе долната си устна, ще й отправя още множество подобни сигнали.

Когато погледът й се спре на него, той ще заговори на приятелите си уж за нещо друго, а всъщност за нея, ще се показва щедър и страстен.

Ще седне до нейна приятелка и ще се протяга и прозява, ще въси вежди, ще говори съвсем бавно, сякаш с отегчение, приемайки с привидно безразличие думите й.

Ще поведе двусмислен разговор с детенце или с друг човек уж за някой, който отсъства, а всъщност за възжеланата, и така разкрива любовта си, сякаш без да говори за нея.

И докато приказва, целува и прегръща детето, подава му бетел с език, погалва го с пръст по брадичката.

Всичко това става на подходящо място в подходящо време.

Мъжът гали детето, седнало на коленете му, дава му играчки и си ги прибира.

Сега вече може и с нея да заговори за детето, получава възможност все повече да се доближи, да й стане приятен. Когато уж не я вижда, а знае, че тя го чува, говори с общ познат за Камасутра.

Задълбочи ли се познанството, ще й повери за съхранение някакъв залог и после ще го взема на части, ще й дава да пази благовония и плодове на бетел.

После може да я запознае със своята съпруга и да води задушевен разговор с двете в усамотено място.

За да я вижда непрекъснато, прави така, че двете семейства да ходят при един и същ златар, шлифовач на благородни камъни, кошничар, бояджия, перач.

Така си намира повод открито да се среща с нея, като една среща води до друга.

Пожелае ли тя нещо, усети ли нужда от пари, поиска ли да овладее някое изкуство, той ще й покаже, че е в състояние да й достави желаното, да й намери пари или да я научи, че такива неща са в кръга на възможностите му.

Често разговаря в нейно присъствие с други хора, разглежда с тях и с нея накити, благородни камъни и други скъпоценности. По този повод й обяснява какви са произходът и стойността на тези вещи, а завърже ли някой спор с него, ще призове нея за арбитър и ще приеме присъдата й, възкликвайки: “Прекрасно!”

Така става запознанството с пожеланата жена.

45. ЗА ЗАВОЮВАНЕТО

Сега вече, след като жената се е запознала с мъжа по описания начин и му е показала с израженията на лицето и движенията на тялото, че не е безразлична към него, време е той да направи опит да я завоюва.

Но докато към девойките се пристъпва извънредно внимателно, с жена, познала вече любовните наслади, може да се действа по-открито. Когато с езика на тялото си тя разкрие своята благосклонност, той започва да взема от нея бетел, благовония, горни дрехи, цветя, пръстена от ръката й.

Тръгвайки за място, където има много хора, я моли за цветето от косите й. След това с многозначителен вид й връща взетото и сам й дава разни неща, като внимава цветята да ухаят силно, а по листата и стъблата им с нокти и зъби оставя белези.

С нови и нови стъпки разпръсва опасенията й и най-сетне я привлича насаме и я прегръща и целува.

И докато й дава бетел или цветя или ги поема от нея, докосва и погалва съкровените й места, довеждайки до задоволителен край домогванията си.

Докато мъжът съблазнява една жена, не бива едновременно да ухажва друга. Но след като постигне успех с първата и я ощастливява достатъчно дълго, може да си запази благоразположението й, подарявайки й неща, които тя обича, и да започне завоюването на другата.

Ето и два стиха за края:

Умният мъж не бърза да завоюва жената веднага след като съпругът се скрие зад ъгъла на дома, дори тя недвусмислено да показва благосклонността си.

Умният мъж, държащ на името си, няма и да помисли да прелъсти жена боязлива, плаха, незаслужаваща доверие или добре пазена от свекър и свекърва.

ТРЕТА ГЛАВА

46. ЗА ЖЕНСКИТЕ УСЕЩАНИЯ

Домогващият се до една жена трябва да се постарае да си изясни чувствата и деянията й.

Ако тя прикрива мислите си, той се опитва да я завоюва, като изпраща посредничка.

Когато уж не се поддава на ухажването, но се явява на втората среща празнично облечена, той добива увереност, че тя може да бъде ощастливена след не особено силен натиск в усамотено място.

Жена, която приема продължително ухажване, а все не се отдава докрай, изтъквайки всякакви дребнави съображения, трябва рязко да бъде сепната, защото непостоянно е човешкото сърце.

Когато жената отклонява домогванията на мъжа и поканите му за среща, но си остава почтителна и изпълнена с уважение към него, макар горделива, мъжът може да се доближи до нея, като изпрати посредничка, която познава слабите й страни.

Ако жената отвърне грубо на ухажването, нека мъжът да я остави. Но когато само думите й са груби, а действията – приветливи, тя неизбежно ще бъде негова.

Когато насаме жената не отблъсква допира на крака на мъжа, но изтъква своята нерешителност и не му позволява да отиде по-далеч, тя трябва да бъде превзета с много постоянство и търпение.

Ако например се отпусне и легне до него, той уж в просъница отпуска отгоре й ръка. След някое време тя сякаш се събужда и отстранява ръката му в очакване на нов опит. По същия начин той може да преметне крак. Когато накрая я прегърне, а тя стане, но при следващата среща се държи по обичайния начин, значи е готова да се поддаде на ощастливяване.

Ако изчезне за известно време, той изпраща при нея посредничка и установи ли при последвалата среща, че се държи по обичайния начин, заключава, че тя е склонна.

Дори и без прелъстяване понякога жената изразява готовност да бъде ощастливена.

Например сама ще заприказва мъжа, ще го пресрещне на усамотено място, ще говори със запъване и треперене, ръцете и краката й ще се изпотят, а лицето й цялото ще разцъфти, щом го види. Тя сама ще предложи да разтрие главата и бедрата му и докато го прави с една ръка, с другата ще докосва и ще гали тук-там тялото му.

От време на време, уж несъзнателно, за да си почине, ще отпусне и двете си ръце върху тялото му, ще докосне с чело бедрата му и помоли ли я той за масаж, няма да откаже.

Когато той стисне дланта й с бедра, тя дълго не я изтегля. И дори този път да не се поддаде докрай, на следващия ден пристига сама.

Случва се тя да не се поддава докрай, но и да не се отдръпва, да му показва желанието си насаме и най-неочаквано – сред хора.

Добре е в този случай за посредничка да се спечели някоя от приближените й слугини. Но ако дори и след като е изразила желание, продължи да се дърпа, мъжът трябва добре да помисли дали да продължи ухажването. Такива са усещанията на жените.

Ето и стихове за края:

Мъжът се запознава, завързва разговор и докато приказва, изразява с жестове и знаци любовта си. Долови ли в отговор благосклонност, може без страх да се впусне в завоевание.

Жена, сама разкрила при първата среща желанието си, трябва незабавно да бъде ощастливена.

Също и онази, която откровено откликва с лъстиви думи на призива за взаимност, може да се смята достъпна на минутата.

При всички жени, все едно мъдри, простодушни или доверчиви, важи правилото, че изразят ли открито любовта си, могат да бъдат превзети незабавно.

Из „Камасутра” от Ватсаяна Маланага