Инес де ла Фресанж – парижанка по учебник

Перфектната парижанка е илюзия, която привлича жените като пеперуди към светлината. Но да се научиш да се преструваш, че си такава, е сериозна работа, чиито корени могат да бъдат проследени векове назад.

Инес де ла Фресанж – френският супермодел от близкото минало, понастоящем дизайнер, е и автор на няколко книги, в които съветва как „простосмъртните” жени да се превърнат в стилни, класни и ефирни дами. Нейните книги са бестселъри в родината й, написани са изключително непретенциозно и забавно, и съдържат куп съвети, които са се превърнали в строфи от химн за всяка млада парижанка.
Мис Де ла Фресанж е висока метър и осемдесет и тежи класическите 55 килограма.

Тя е една от музите на Карл Лагерфелд

а по-късно е избрана за модел на Мариана – вечния символ на Франция, чийто лик се появява върху пощенски марки и върху всяка община в страната. Това е и една от причините за скандала между нея и Лагерфелд. Геният на „Шанел” открито се противоставя на решението й да заеме бюста си на вездесъщия символ на френската република. Немецът твърдо заявява, че няма да облича „исторически монументи”, характеризирайки Мариана като въплъщение на „всичко, което е досадно, скучно, буржоазно и провинциално”. Днес двамата вече са заровили томахавките.

Инес е заможна и говори четири езика. Пие червено вино и много, ама много силно еспресо. Не тормози тялото си с ненужни диети. „Картофи, шоколад, бонбони, хляб – ям всичко, което е вкусно”, споделя авторката на „Как да се превърнеш в истинска парижанка”. Обожава да носи пуловери с кръгло бие, навити дънки и кафяви мокасини.

Тя е на 58 години, но дръзна да се снима гола

за списание „Мадам Фигаро” преди шест години. „Фотошопът помогна доста”, твърди тя, знаейки, че едва ли ще й повярваме. Не харесва физическите упражнения, въпреки че веднъж й минало през главата да посети някой курс по аеробика. Пуши много, но никога пред американци, а пепелниците в кабинета й са „произведения на изкуството”, които съжителстват с розови стени, между които са събрани множество снимки, орхидеи, килимчета на цветя и табуретки, облицовани в кравешка кожа. По стените има детски рисунки, на бюрото й се мъдри плюшен крокодил, а в един от ъглите се кипри ракла с дрехи – за дните, в които е „излязла от вкъщи без много да му мисли как изглежда.”

Инес е едно от рекламните лица на голяма френска козметична компания. “Казах им, че Франция е стара държава и най-вероятно затова са избрали стар модел. Те пък ми отговориха: „О, не, ти не си най-възрастната. Имаме договор с Джейн Фонда”. Да живеят торбичките под очите!”, разказва в типичната си премерена закачливост Инес.

Въпреки нейния спокоен и гъвкав стил, Де ла Фресанж е дисциплинирана бизнесдама, която знае как да продава най-добрия си продукт – нея самата. “Тя е много умна, защото знае, че

ключът към красотата е самоувереността.

Да бъдеш перфектната парижанка е фантазия на женската половина от човечеството. Мечта е на всяка французойка. Без колебание обаче мога да кажа, че Инес се доближава най-много до този мит”, категоризира Бертран дьо Сен-Венсан – автор на есета, посветени на блясъка на парижанките, на партитата им, на техните недостатъци. Макар Инес да твърди, че перфектността е кошмар. „Френското вино не би било нищо без вкуса на дъбовата бъчва и усещането за прах по дъното й.”

В книгата си „Парижки шик: Наръчник за стил” тя казва, че перфектната парижанка никога не мие лицето си със сапун. Не използва розово червило и не си позволява да излиза без грим, дори през уикендите. Самата Инес купува винаги цветя с къси дръжки, за „другите трудно се намират вази”. Обича да си похапва и задължително си мие косата всеки ден, но е фен на минимализма. „Колкото повече остаряваш, толкова повече подаръци получаваш. Огърлици, гривни, много пръстени – за раждането на първото дете, за раждането на второто дете. За десетата годишнина от сватбата, за третия развод. Понякога като видя жени, които са сложили всичките си бижута, ми изглеждат като костенурки. Носят си къщата върху тях. Да не говорим пък колко е демоде носенето на кожени палта. Иска ми се да им кажа: „Тези палта изглеждат по-добре, когато си на 20.”

Лъскавият и бляскав свят на Париж никога не й е бил чужд, бидейки дъщеря на маркиз и много близка приятелка с принцесата на Монако Каролин. Свикнала с известността си, през смях споделя, че хората винаги си я представят седнала в „Бентли”, покрита с перли и диаманти. Скрита зад черни очила, а Карл Лагерфелд й прави компания на задната седалка. Често й се случва да среща хора, които да й казват: „Направо не е за вярване колко много приличате на Инес де ла Фресанж.” А тя обичайно ги питала: „Тя е доста по-стара, нали?” Отговорът винаги е: „Може би.”
Животът на мадмоазел Де ла Фресанж обаче не винаги е бил перфектен. През 2006-а почива съпругът й – италианският бизнесмен Луиджи Дорсо, с когото имат две дъщери. Двамата са заедно 16 години. Днес получава любов от Денис Оливен – изпълнителен директор на медиа, когото нарича „годеник”, макар че не е получила предложение за брак. „Гадже ми звучи много инфантилно. Партньор пък ми звучи доста бизнес. Предполагам, че мога да го назова като „мъжа, който често виждам в спалнята си вечер.”

Инес не пропуска нито една възможност за протест срещу обществените привички.
Като млад модел, тя често слизала от подиума, за да приседне до модните журналисти. И въобще не й пука, че носи сако „Шанел” с дънки. Защото за нея модата е постоянно развиващо се нещо и това я прави толкова интересна. „Ще дойде ден, в който парижанките ще издадат указ, в който ще се казва, че късите панталонки, съчетани с якета с леопардов десен, и обувките тип балерински пантофки са най-доброто нещо след нарязания вакуумиран хляб.”

Но нека да сме искрени – коя истинска парижанка яде вакуумиран хляб, а не прясно изпечени кроасани, напоени с миризмата на провансалско масло?