Японските градини - място за вглъбяване и вдъхновение от природата

Уникалността на традиционните японски градини се дължи на комбинирането на съвсем прости форми, но толкова съвършено, че създаденото от човека се слива с природата.
Перфектната градина според древните майстори е пространство, в което хората общуват с природата, за да се заредят с вдъхновение от нея. Японците, като ценители на естествената красота, издигат природата в култ. Затова и градините им се сливат с природната и архитектурната среда, а не са някакъв отделен декоративен елемент.
Хората от Страната на изгряващото слънце се славят и с отглеждането на изящните малки дръвчета – бонсай, както и с изкуството да аранжират цветя - икебана.

Пространство за поклонение на боговете

В древни японски документи думата градина се свързва с пространство, предназначено за поклонение на боговете. Според Шинтоизма света около нас е населен с божества, обитаващи огромните камъни, старите дървета, планините, водопадите, езерата, кладенците. Почитат се не само различните обекти, но и пространството около тях.

Шинтоизмът и Будизмът са повлияли на концепцията за японските градини, в която с различни символи се изразява идеята за устройството на света и изначалната хармония в него.

Камъните и водата символизират Вселенската хармония

Всяка градина в Япония включва в себе си 5 компонента. Един от тях е духовен - идеята, а четири са материални - камъни, вода, растения и архитектурни елементи. Тъй като камъните и водата са основата на градината, те самите са символи на Вселенската хармония, на ин и ян, без които градината не може да съществува.
Градините са се развивали през годините, но основните елементи в тях остават именно камъните и водата. Първите - са символ на светлата, мъжка, положителна енергия ян, а водата - на тъмната женска, отрицателна енергия ин. Тяхното вечно противопоставяне и неразривно единство според древния дуалистичен принцип е основа за съществуването на света.

Водата, камъните, дърветата, храстите, мъхът, цветята не са просто материал за градините, а съществени частици от Вселената.

Няколко камъка, чакъл, мъх и много артистичност

Японската култура от края на XIII в. е повлияна от Дзен Будизма и неговото метафорично и асоциативно възприемане на света. Предназначението на Дзен градините е да помагат в различни духовни занимания като медитация, философско съзерцание, вглъбяване. Не случайно те са прости и минималистични. Целта им е да насочват мисълта в определена посока.

Чрез съзерцаването се пробужда изначалната съзнателност, скрита в нас, която ни позволява да израстваме духовно. Не случайно наричат каменните градини "ментални" или "градини на съзнанието". Стремежът на японската култура към лаконичност обяснява ограниченият градински пейзаж. Достатъчни са няколко камъка, малко пясък или чакъл. Затова пък е вложена много повече артистичност. Камъните се подбират по форма, размер, структура. Обикновено са с различни оттенъци на черно, зелено, сиво.

Чакълът (бял или сив) се набраздява с успоредни линии с помощта на гребло. Растителността е само мъх. Наричали тези градини "каре-сансуй", което означава каменна градина или изсъхнал пейзаж. Целта е да изглеждат съвсем естествени.
Човек медитира, за да успокои ума си. Той седи в тишина и съзерцава каменните градини. Съсредоточен в неподвижното, усеща движението на висшите ритми. Първото впечатление от каменната Дзен градина е и умиротворяващо и шокиращо. Аскетизмът им създава усещане за безпределността на Вселената, която не може да се усети в никоя друга градина.

Дзен културата е създала още един вариант на градината - тази, която води към входа на чаените къщи. Те са важен елемент в чаената церемония. Естетиката им е базирана на на простота, скромност, естественост и очарование.

Рюанджи хипнотизира туристите, дошли да я видят

Всички Дзен градини омайват със своята загадъчност и абстрактност, но градината "Рюанджи" край "Храма на спокойния дракон" в Киото се смята за връх в японското градинарско изкуство. Тя е изградена от 15 скални къса с малко мъх около тях. Разпределени са в 5 групи и са разположени върху бял чакъл. Градината е като правоъгълна площадка с размери 10 х 30 м.
Чакълът е набразден с гребло, така че да се получат успоредни линии около камъните. Подобно на кръгове, които се получават, когато се хвърли камък в езеро.

Японски учени са доказали, че градината „Рюанджи”има хипнотично въздействие върху човека. Съзерцанието на камъните помага да се съсредоточиш, да навлезеш навътре в себе си, да успокоиш духа си.
---------

Изследователи от университета в Киото още спорят защо създателят на градината - дзен-будисткият монах Соами, е подредил камъните точно така и какъв е смисълът в това. Учените не могат да обяснят как се създава съвършена дзен-градина и защо тя има такова магнетично въздействие върху хилядите туристи, които идват в Киото да я видят.

Те са установили още, че ако застанеш на определено място и съзерцаваш камъните, които изглеждат някак произволно разположени, пустото пространство формира в подсъзнанието ти образ на дърво.
Специалистите не могат да обяснят и друг ефект. Посетителите са забелязали, че откъдето и да се погледне градината, винаги се виждат 14 камъка, като един остава скрит, просто изчезва от полезрението.
Според японската традиция единствено получилият просветление е способен да види петнайсетия камък.