Една от иконичните актриси на Холивуд, остава в световното наследство като скромна, мила и очарователна личност, която приживе изповядва философията, че благото на останалите е по-важно от нейното собствено. Дъщерята на англо-ирландски банкер и на холандска баронеса се ражда в Брюксел през 1929 г. Корените на Елла ван Хеемстра - аристократичната родителка на Одри, могат да бъдат проследени до родословните дървета на френски и английски крале.
Ефирната потомка на благородници има трудно детство. На пет години е изпратена в интернат в Англия, където майка й я урежда да прекарва празниците със семейството на миньор, за да усъвършенства английския си и обичаите на този народ. Когато е на 6, баща й напуска семейството. До края на живота си Хепбърн обяснява, че това е най-травмиращото й преживяване, въпреки че пубертетът й преминава сред бомбардировките и нацистките безчинства в Холандия по времето на Втората световна война.
Балет, Съпротива и глад
Преди съвсем да влезе в разгара си войната, майката на Одри грешно решава, че все още неутралната Холандия е доста по-безопасно място за живеене за нея и дъщеря й, отколкото в Англия. По онова време на Одри й се налага много бързо да научи езика. През май 1940 година немските войски нахлуват в Холандия и имуществото на рода ван Хеемстра отива в ръцете на нацистите. Заради британското й гражданство и страха от концентрационен лагер, Елла предупреждава Одри да не говори на английски на публични места. „Майка ми се притесняваше да не се изпусна да говоря на английски сред всичките немци наоколо.”
През това време в Англия баща й Джоузеф е сред стотиците пронацистки активисти, които са изпратени в затвора без процес.
Една година след окупацията на Холандия, Одри започва да посещава балетни уроци усилено. Въпреки безчинствата на войната, бъдещата актриса се потапя все повече в света на музиката и танците, намирайки изява на таланта си в „затъмнените пърформанси”, които се случват в бункери и подземия. На тези балетни шоута се набирали средства за Съпротивата. Години след това тя ще каже: „Най-добрата публика, която някога съм имала, не издаваше и звук в края на представленията ми.” Освен това Хепбърн често изпълнява ролята на куриер. Предава кодирани съобщения, раздава антифашистки брошури и снабдява нуждаещите се с обувки и чорапи.
През 1944-а Одри вече е на прага да се превърне в прима балерина, ако навън не вилнеели шрапнели и куршуми. Вместо това тя преподава уроци по балет на ученици, подпомагайки по този начин семейния бюджет. Постепенно обаче провизиите, необходими за изхранването на цялото домакинство, рязко намаляват и Одри е принудена временно да спре да танцува, защото няма сили от системното недохранване.
През март 1945 година едва успява да избяга от немските войници, които събират млади жени, за да работят като готвачки в казармите. На 4 май същата година Холандия най-накрая е освободена от канадските войски.
По това време Одри е висока 1.69 см, а тежи 40 килограма. Страда от астма, жълтеница, анемия, множество отоци по крайниците и редица други заболявания, „подарени” й от недохранването по време на окупацията. Нейният метаболизъм е увреден завинаги, а това й пречи да качва килограми. Нещо, което години след това ще я вкара в устите на светските клюкари, преписвайки й неправилно анорексия.
Холивуд и брак по италиански
След войната Одри и майка й се преместват в Лондон, където тя учи балет и работи като модел. През 1951-а слага началото на филмовата си кариера, след като учителите й казват, че никога няма да стане велика балерина, защото е твърде висока. Почти е било невъзможно да се намери достатъчно издължен сценичен партньор за нея по онова време. През ноември 1951 година прави премиерата си на Бродуей в постановката „Джиджи”, заради което получава награда за дебют.
Талантът й веднага бива забелязан от Холивуд и получава офертата да се снима с Грегъри Пек в „Римска ваканция”. Пек, който отдавна вече се е превърнал в име, вижда звездния й потенциал и талант и настоява пред продуцентите тя да получи същия хонорар като него. Той предрича и спечелването й на „Оскар” за най-добра актриса именно за ролята на принцеса под прикритие.
След успеха на „Римска ваканция”, Одри се снима в „Сабрина” заедно с Хъмфри Богарт и Уилям Холдън, с когото изживява кратък романс. Мнозина смятат, че именно той е любовта на живота й, въпреки че никога не се омъжва за него.
През 1954-а Одри се завръща на театрална сцена, участвайки в „Ондин” с Мел Ферер, който успява да я закара до олтара няколко месеца след това. За това си превъплъщение Хепбърн печели наградата „Тони”, което циментира звездния й статус пред камерата и зад кулисите. От 15-годишната любов между нея и Ферер се ражда синът им Шон. След като бракът им се разпада, Одри среща италианския психолог Андреа Доти по време на круиз до гръцките острови и се влюбва в него.
Силно желаеща да има много деца, тя се оттегля от киното. Успява да роди само още едно дете – втория й син Лука. 13 години след венчавката, Хепбърн и Доти се развеждат, след като на холивудската легенда й писва от похожденията на съпруга й с по-млади жени. Знае за изневерите му от години, но въпреки това изчаква децата й да станат достатъчно големи, за да могат да се справят с живота със самотна майка.
Завинаги ангел
Въпреки че е една от кралиците на златната ера на Холивуд, а филмите с нейно участие винаги са на върха на боксофис класациите, Одри не успява да се завърне подобаващо на филмовия хълм след развода си с италианеца. Последната й роля е във филма на Стивън Спийлбърг „Винаги” (1988), където тя се появява в епизодичната роля на ангел. Малко след това става специален посланик на УНИЦЕФ.
Благодарна на съдбата, че й е подарила и радост освен ужаса на войната, Хепбърн посвещава остатъка от живота си на деца от страните от Третия свят. Въпреки че през 50-те години също е ангажирана в каузи на УНИЦЕФ, този път отдадеността й към тази кауза е далеч по-сериозна. В едно от интервютата си казва, че е купувала камили, за да може да достави лекарствата в селища по средата на пустините в Юфрика и Южна Азия. В края на 1992 година започва да се оплаква от болки в стомаха, които се оказват карцином на дебелото черво. Операцията, която се извършва в Америка, е крайно закъсняла. Одри отказва химиотерапия и си отива тихо от този свят на 20 януари 1993 година.
На погребението й Грегъри Пек, който остава един от най-близките й приятели, със сълзи на очи рецитира любимата й поема Unending Love.
Коментари (0)
Вашият коментар