Циничният “Дедпул”- сбъднатата мечта на Райън Рейнолдс

Лентата за най-ексцентричния комиксов антигерой e истински хит напук на скромния си бюджет

Холивудската звезда Райън Рейнолдс натри носа на "експертите" в киноиндустрията, които години наред стопираха филма за най-ексцентричния антигерой от комиксовия свят на "Марвел" Дедпул.

Канадският актьор дълго време се опитва да извоюва изява на големия екран за този персонаж, създаден от Роб Лайфелд и Фабиан Найсеза, но мисията му никак не се оказва лесна.

Ето че днес обаче продукцията с повече от скромен бюджет, $58 милиона, постави рекорд за февруарска премиера в САЩ и Канада, като отчете $135 млн. След втория си уикенд пък генерира общо близо $500 млн. и измести "Междузвездни войни" от върха в боксофиса, а това дори съвсем не е окончателната сметка. У нас лентата също е начело в класацията на най-гледаните с общо 773 367 лв. приходи за две седмици.

Общият и очеваден извод е за едно впечатляващо постижение от кинопродукт, заснет в рамките на два месеца - от 23 март до 29 май 2015 г., който се оказа и приятна изненада за филмовото студио 20th Century Fox. То определено жъне плодовете на своята "щедрост" спрямо мечтата на Рейнолдс. Със сигурност вече шефовете са си взели бележка и несъмнено Дедпул ще се завърне още няколко пъти

на големия екран, доста по-поощрен финансово

Рейнолдс се раздава напълно в създаването на проекта, като изпълнява главната роля и продуцира заедно с Лорън Шулър Донър и Саймън Кинбър. Режисьор е Тим Милър, за когото лентата е дебют в игралното кино, а сценарият е дело на Пол Уърник, Рет Рийс, Роб Лайфелд и Фабиан Найсеза.

Пред камерата застават още Морена Бакарин в ролята на сексапилната половинка на героя, Ед Скрейн като обекта на неговата омраза, Ти Джей Милър, Джина Карано, Стефан Капичич и Лесли Ъгамс.

Изпълнителният продуцент Стан Лий е категоричен, че никой друг освен Рейнолдс не би могъл да се справи по-добре с ролята. Талантът му на комик е безспорен, а освен всичко играе със сърце. Каква по-важна съставка, за да се направи с почти нищо нещо.

Той не губи надежда дори когато студиото категорично отказва да заложи на този твърде аморален, циничен

и егоистичен герой с извратено чувство за хумор, който пародира изобщо образа на супергероите.

Да, обаче точно на това се дължи триумфът на "Дедпул" днес. Клишетата и фалшивата идеализация

отдавна отблъскват жадната за ексцентричност публика,

която има необходимост да се надсмее над излишния патос към всепобеждаващото добро и още повече над скучните предвидими мъжаги в прилепнали чорапогащници.

Изглежда, само Рейнолдс прозира отрано потенциала на различния комиксов персонаж и държи да облече червения латексов костюм, та дори, ако трябва, да се провали с гръм и трясък с него.

За да му осигури живот в самостоятелна продукция, актьорът склонява да го покаже за първи път на зрителите в киносалоните още преди седем години в "Х-Мен началото: Върколак", макар да е изключително недоволен от начина на представянето му в този филм. Холивудската звезда обяснява, че се съгласил да участва след ултиматум към него от страна на продуцентите.

"Бяха му зашили устата, от очите му бляскаха лазери, а от ръцете му летяха странни ножове. Спомням си, че коментирах: "Тези идеи ще ядосат много някои хора. Това въобще не е Дедпул." От екипа ми казаха: "Или ще го изиграеш, или просто ще наемем друг за ролята, каквато е." Почувствах се

малко изнуден",

споделя Рейнолдс.

Днес обаче рябва да е доволен от себе си, защото успя да се наложи над всички, които не вярваха в неговите виждания за нетипичното очарование, което излъчва героя, и възможността му да предизвика фурор. Без капка срам.

"Дедпул" напълни салоните, и то при положение че е прожектиран с ограничен възрастов достъп заради нецензурния език и мръсните жестове, с които изобилства. Всъщност във филма

ругатните са били точно

84, имало е 21

сексуални намека,

34 неприлични закачки, 19 назовавания на полови органи, 8 "по-възпитателни" обиди, 9 религиозни възклицания и 2 религиозни оскърбления, преброили са ентусиасти от сайта kidsinmind.com.

Историята на героя показва как всичко при него е наопаки, той е като криво огледало, в което се оглеждат захаросаните му супернадарени колеги.

Общото с тях поне отначало е безспорната красота на персонажа, която в повечето случаи трябва да издава едно вътрешно благородство. Не и при Уейд Уилсън. Той е професионален убиец на хора и скука. Още преди да се превърне в Дедпул.

Всъщност той е принуден да го направи. В миналото си е бил агент на елитните разузнавателни служби, след което се заема с дребно разчистване на сметки по поръчка за припечелването на няколко долара. Така в спокойното си ежедневие, изпълнено със служебни задачи и игри на изтребване в любимия бар, той среща проститутката Ванеса. Двамата напасват изключително добре индивидуалната си лудост в една обща хармонична забава и се настройват за дълъг съвсеместен живот с много секс. Точно тогава Уейд разбира, че има нелечим рак.

Дори от тази задънена улица обаче може да се излезе. Той

получава неустоимо предложение, което не може да откаже

Живот. За целта трябва да се превърне в мутант и да спасява човечеството. Още щом попада в "клиниката", където трябва да бъде преобразен обаче, той осъзнава колко се е прецакал.

Всъщност чрез серия от мъчения Уейд трябва да се превърне в инструмент за унищожение и обикновен слуга като много други изпаднали в безнадеждно състояние хора.

С "лечението" му се заема лишеният от всякакви емоции Аякс, чието истинско име е Франсис и именно с него ще бъде запомнен. Непрестанните подмятания и закачки на Уейд провокират Франсис да се отнесе по особено жесток начин с него, като го превърне в чудовище.

Красавецът бива обезобразен, но и генетично променен. Уейд се преражда в Дедпул и придобива силата на светкавичната регенерация. Унищожава лабораторията и избягва, но заради отблъскващия си външен вид няма как да живее нормално и дори не събира смелост да се покаже на Ванеса.

Има само едно решение - да се добере до Франсис и да го принуди да му върне старата външност, а после да му отмъсти за стореното както подобава.

Пъклен план, крайно опростен и

изцяло егоистичен в името на личното благо и красотата, която от своя страна би трябвало да спаси света. Или пък всички могат да ходят на м****** си.