Не искате да сте домакиня в Йемен! В Бахрейн ще ви е по-добре

Домакините в Азербайджан се славят със своето гостоприемство. Всеки, дори и случайно наминал, трябва да бъде посрещнат на отрупана маса. Специално за госта се приготвят най-вкусните ястия, като задължителни са пърженото месо и засуканите сладкиши. Дори и да има друга работа, домакинята е длъжна да отделя внимание на госта и през цялото време да му засвидетелства почит и уважение. А на изпроводяк му пълни огромна торба с различни хранителни продукти за вкъщи или за из път, за да е ясно на всички, че човекът е бил в гостоприемен дом.

В Бахрейн семейството е на първо място – то е и хоби, и работа, и най-важната част от ежедневието. Ако попитате един бахреец как е съпругата му, той вероятно няма да разбере въпроса и ще ви помисли за нетактичен и нелюбезен. Жената се смята за пазителка на домашното огнище и цялото домакинстване, както и възпитанието на децата е типично женска дейност. Обаче ако мъжът й си позволи да не се вслуша в думите й или да я обиди, моментално всички роднини (както нейните, така и неговите) застават на страната на жената. Като цяло обаче мъжете са луди по съпругите си и правят всичко възможно да им угодят и да ги направят щастливи. Те пък им се отплащат с извънредно вкусни ястия и съпружеска вярност.

Дълго време на жените в Йемен се е гледало единствено като на инструмент за вършене на черната домашна работа и раждане на деца. Привилегиите, правата и възможностите са запазена територия само за мъжете – могат да се разведат със съпругата си, ако вече не им е интересна или не ги удовлетворява. Мястото на жената е вкъщи, а дори и в собствения си дом тя трябва да е с покрито лице. Ако пък не може да забременее, колкото и старателна да е в домакинската работа, мъжът й просто я изхвърля на улицата.

Повечето жени в Хонконг са образовани и ходят на работа, като нерядко заемат ръководни длъжности. Обаче в съответствие с традиционните китайски възгледи, една жена трябва на първо място да бъде добра домакиня, да отделя време за домашните дейности и да се грижи за съпруга и децата си. Много често, макар и това да не се афишира, жената играе водеща роля в семейството. Известни са случаи, в които жените от вкъщи помагат на мъжете си да изпълняват професионалните си задължения. По правило жената в Хонконг не пести време и усилия да се грижи за комфорта на любимия си – да почисти перфектно дома, да приготви чай и вкусна вечеря от зеленчуци на пара, да изслуша проблемите му, да го забавлява с интересни истории. Което не пречи огромна част от мъжете да си имат и любовница. Хонконгската домакиня обаче предпочита да си затваря очите и да не вдига скандали, защото знае, че съпругът й ще се върне вкъщи.

В Армения и до ден днешен има семейства, в които количеството на роднините, живеещи в един дом, може да достигне 50 души. За да не настане хаос, всеки има своите права и задължения – което означава, че и домакинската работа се поделя между жените. Основното правило е, че по-възрастните се грижат за по-младите, като се опитват всячески да ги подкрепят и да им помагат. Главната роля се пада на най-възрастния мъж, който има неограничена власт и всички му се подчиняват, а той тържествено раздава указания. Веднага след него по власт обаче е най-възрастната жена, домакинята на цялата фамилия, която ръководи останалите жени в домашната им работа. Всяка от тях има своите лични задължения, които се разпределят равномерно от „шефката”. Всички жени са постоянно заети в готвене, чистене, пране, гледане на деца и т.н. и почти не им остава време за самите тях. Най-облагодетелствани са неомъжените дъщери, които успяват да откраднат някоя минута да разкрасяване, докато снахите се трепят в кухнята. А новите булки имат право само да мълчат и да шетат, като дори им е забранено да поглеждат в очите останалите членове на семейството.

В Афганистан все още в много семейства се спазва традицията домът да е разделен на мъжка и женска половина. Има и специално обособена „междинна” част, където жените приготвят храна и се занимават с децата. В мъжката половина жените могат да влизат само с разрешението на най-възрастния в семейството. По време на режима на талибаните жените са били тотално лишени от права, забранявало им се е да учат и работят – което означава, че единственото позволено поле за изява е била домакинката работа. Днес ситуацията е по-различна и жените имат повече свобода вътре в семейството, но все още не им е разрешено да излизат от дома без придружител мъж, а когато разговарят с представител на „силния пол”, дори и близък роднина или съпруг, трябва да сведат очи. Ако някой гост похвали вещ от интериора, домакинята е длъжна веднага да му я подари, независимо колко е скъпа или важна за семейството.

В Япония много жени правят кариера, но след като забременеят често шефовете им отказват да ги вземат на работа. В Страната на изгряващото слънце властват патриархални порядки, а традиционните възгледи предполагат брак по сметка, независимо от чувствата на младите. Жените обикновено се омъжват около 28, а мъжете – около 32. Японките не бързат да се омъжат и да родят, точно заради желанието си да правят кариера. В повечето случаи, когато една жена забременее, я уволняват от работа и никога не е ясно дали ще й дадат шанс да се върне. Много домакини дори не могат да разнообразят чистенето и готвенето с плътски наслади, след като съпругът им се прибере от работа – защото повечето японски семейства живеят в изключително тесни квартири без вътрешни стени. Затова пък е напълно прието съпрузите да си правят срещи в „любовни хотели”.