Честото ми драскане на неща, които приличат на философии, кара някои хора да търсят съвети по емоционални въпроси от мен. Чувствам се истински неудобно, защото нито съм психолог, нито съм постигнала онази вътрешна хармония, която би ме оторизирала да раздавам мъдри съвети. Напротив – самата аз постоянно имам нужда от помощ. Постоянно търся отговори, изпитвам съмнения и пробвам варианти. И мисля, че още съм доникъде. Но ме срещна ето тази история. Някаква прекрасна жена имала приятел, който не бил толкова прекрасен като нея, но пък тя добре съзнавала, че перфектни хора няма и че трябва да прави компромиси, ако не иска да е сама. Хванала един ден прекрасната жена не толкова прекрасния си приятел да краде пари от чантата й. И какво мислите направила – компромис. Останала с него, за да не е сама. А и понеже перфектни хора няма...
Избягвам да давам съвети. Мога да окуражавам някого да вярва в чудеса, да съхранява чистото, доброто, надеждата и любовта, но не умея да съдя и не умея да обезкуражавам хора. В този случай обаче избухнах като цигански оркестър пред Майчин дом: „Това не е компромис в името на любовта! Самият човек е компромис!“ Така казах на приятелката на прекрасната жена и я посъветвах момичето да не спира да търси, докато не намери не най-прекрасния, а най-подходящия мъж. Той може да се окаже дори по-прекрасен от нея или не толкова прекрасен също така. Може да не танцува като нея и да забравя рождения й ден, но той трябва да бъде нейният човек! Ако не е нейният човек, той ще е компромис, а животът е твърде кратък и твърде неповторяем, за да го живеем по компромисен начин.
Имам роднини, които дълги години изглеждаха като перфектната двойка. Докато не откриха, че не помнят откога не са били щастливи заедно. И „перфектната двойка“ се раздели. И той, и тя по-късно откриха партньори, с които никой не ги възприема като перфектни съчетания, но вече живеят в своя хармония и са щастливи. Имам и други познати, те си имат някои проблеми. Истината е, че единият от тях е по-неприятен и от крадеца в предния разказ, но тази двойка изглежда влюбена и след 30 години заедно. Никой не разбира какво тази жена открива в този мъж, но всеки път, когато я чувам да казва „Може да е пън, но е моят пън“, спирам да се питам защо й е пън. Защото никой не знае какво означава сродна душа. Никой освен душата ти.
Всъщност не зная дали въпросът е в сродната душа. Но със сигурност въпросът е в любовта. Дали е задължително да обичаш сродната си душа, или можеш да обичаш истински някого, без да е твоя сродна душа, нямам представа. Но за любовта знам. Има ли я – чиста и безусловна, няма какво друго да си обясняваш. Няма къде да бягаш, в повечето случаи няма и защо. Тя е по-силна от теб, по-твърда от обстоятелствата, по-значима от удобството, разума, логиката. Дори там, където тя не може да донесе пълна хармония, любовта ще донесе смисъл. Защото тя е смисълът! Тя е това, без което нощем не можеш да се сгушиш в ръцете до теб. Тя е това, без което нещото под лъжичката ти закърнява, а сърцето те убива от монотонност. Тя е това, без което не можеш да надскочиш себе си и малко мечти си струват. Прекрасната жена от първия разказ е казала, че се страхува да остане сама. Ако беше казала, че обича този мъж, не бих се учудила, че е останала с него, след като е откраднал парите й. Да, крайно е, но вие ме познавате. Любовта не оправдава всичко, но го обяснява. Може самата любов да е необяснима, може да изглежда грешна, може да ранява и да обърква животи. Тя може всичко, защото е по-силна от нас. Тя може да направи живота ти приказка или кошмар. Щом я има, значи има някакъв смисъл не само от приказката, но и от кошмара. Да, вярвам безрезервно, че всяка любов идва за добро. Дори да ни нарани, дори да ни разкъса и да ни превърне в отломки, това са уроци, стъпала към по-осъзнато Аз, необходимо да стигнем по-дълбоко в себе си и по-близо до човека за нас. Както пише Елиф Шафак: „Едно разбито сърце крие несметни богатства.“ И не бива да си мерим силите с любовта. Сърцето винаги ще ни накаже, ако променим насила посоката му.
Мисля, че прекрасната жена щеше да бъде една щастлива жена, ако обичаше мъжа, въпреки че я краде. Необяснимо, но напълно реално, ако във връзката имаше любов. Тя можеше да бъде щастлива като моята позната със странния избор за съпруг. Много хора й казват, че рано или късно ще го остави. Тя не им вярва. И казва, че е щастлива. Те не й вярват. Аз обаче вярвам и никога не бих я съдила за избора й. Би ми станало тъжно за нея само ако живееше против избора на сърцето си. Ако беше направила компромис с него.
...
„Един ден в живота ти ще се появи някой, който ще бъде обяснението защо не се получи с никого преди него.“ Срещнах тези думи преди две години и ги прегърнах на мига. Те ми прозвучаха така: „Един ден ще се появи някой, с когото ще съм толкова щастлива, че ще зная защо не се получи с никого преди него.“ Мина малко време и го срещнах. Ако трябва днес да препиша думите наново, те ще звучат така: „И се появи някой, с когото обстоятелствата не позволяват да сме щастливи всеки ден, но той е обяснението защо не се получи с никого преди него. Защото той е моят човек и борбата да бъдем щастливи си струва всяка наша жертва и всяка наша болка.“
Знам, че любовта ми е необяснима за някои. Грешна може би. Твърде грешна и болезнена, за да бъде разбираем избор. Твърде егоистична, за да бъде изборът на един добър човек, какъвто се опитвам да бъда. Само че, мили хора, любовта не е избор. Тя се случва по Негов избор. Да, има и любов, която можем да си вменим, но аз не вярвам в нея. Аз вярвам в любовта, която идва без значение какво си търсил и те помита без значение от нищо. Нека ме съдят за тази любов! Но нека знаят, че нямат имунитет срещу нея. Ако са достатъчно честни към себе си, ще я чакат дори. Нека сега съдят сърцето ми! То не се изплаши да признае греховете си, но не беше по-силно от любовта. То се пълни всеки ден с чувство за вина, но и всеки ден изпомпва такива вулкани любов, че самата аз съм удивена на какво е способно. И вярвам, че има причина да му беше дадена точно такава любов. Още не знам каква е причината, но любов не се гони. Тя се дава, изживява и съхранява. За нея си струва да поемеш и болките, и трудностите, без да ги наричаш „компромиси“. Защото, когато има любов, има само любов. Няма компромиси, няма грешни избори, няма съмнения. Ако някой е достатъчно смел да съди любовта, нека го направи. Аз съм достатъчно смела да я избера пред удобството на компромиса.
Коментари (0)
Вашият коментар