Бойко Кръстанов и Ивайло Захариев: Различните ченгета под прикритие, различни мъже в живота

Eкшънът трябва да продължи. Единият стартира успешно под прикритие пред камерата на най-култовия сериал в българския ефир, а другият има честта да закове под прикритие големия финал с петия сезон. Ивайло Захариев предаде щафетата на своя колега Бойко Кръстанов, чийто герой ще бъде новият агент, внедрен в отбора на лошите в последната порция епизоди на "Под прикритие".

Поредицата стартира тази неделя в ефира на БНТ.

- Като бившето и настоящото ченге под прикритие в петата порция епизоди на "Под прикритие" имаше ли приемственост между двама ви? Мартин вече работи на светло и ще оглави отбора на добрите, а Ерол ще бъде героят на сезона, като се слее с подземния свят. Двамата обсъждахте ли това "пренареждане" на позициите по сценарий?

Бойко Кръстанов: Не сме обсъждали кой знае какво. Това са два различни образа и всеки от нас работи самостоятелно по тях. Не съм се влиял от образа на Захариев, който е изградил в предишните сезони.

Ивайло Захариев: И двамата работим като партньори, които знаят какво правят. Героите ни са в такава ситуация, че не се познават лично. Попов е избирал Ерол за агент, а самият аз наследявам Попов.

Ерол и Мартин се опознават.

- Какво значат за вас началото и краят на сериала?

Б. Кр.: За мен е много отговорна задача, интересно предизвикателство и шанс да се докажа.

И. З.: Началото беше много неясно. Не знаехме как ще ни възприеме публиката. Сега финалът пък не е желан. Зрителите не искат историята да приключва. Ако трябваше в първия сезон да се доказваме и да изграждаме образи от нищото, сега е много по-лесно и в същото време рискът зрителите да се разочароват е по-висок. Очакванията са много големи. Смятам обаче, че ще успеем да изненадаме приятно феновете си.

- Има ли съществени прилики между Ерол и Мартин, или са коренно различни характери?

Б. Кр.: Може би има известни сходства в тяхната биография. Поне когато самият аз мислено запълвах празнините в миналото на Ерол, за които не ми е подадена информация, се оказа, че има определени прилики с моменти от живота на Мартин. Приликите са само дотам обаче.

И. З.: Много са различни, като се започне от личната им мотивация до начина им на работа.

Моят персонаж е по-голям биткаджия, докато Ерол е много по-умел манипулатор и знае как да влезе под кожата на когото трябва.

- По какво двамата си приличате като хора и актьори?

Б.Кр.: Може би по-скоро не си приличаме много.

И. З.: Нямаме особена прилика, затова сме и избрани за тези роли, за да се разграничат ясно персонажите.

- Как се справяте с интензивния екшън пред камерата?

Б. Кр.: Като всички актьори се срещам с хореограф на боя и с каскадьорите преди всички сцени, за да ги репетираме. Много ми е интересно и ми се вдига адреналинът.

И. З.: По принцип постоянно поддържам форма и не си позволявам да се отпусна. Дори ми се е случвало, когато имаме по-спокойни сцени като в офиса на ГДБОП, в залата за оперативки, докато не снимам, да тренирам.

- Имало ли е екстремни ситуации на терен, в които сте се почувствали застрашени?

Б. Кр.: Крайно застрашен не съм се чувствал. Винаги има минимални поражения след такива сцени като охлузвания, синини и т.н., но

не е болка за умиране.

И. З.: Да, когато сме снимали престрелки с попадения в тялото. Много пъти са ме ранявали в различни епизоди. Ако човек не внимава, може да пострада, колкото и да са предпазливи всички от техническия екип. За щастие не съм имал реални наранявания.

- Научихте ли се да боравите с оръжие?

Б. Кр.: Определено.

И. З.: Да. Много ми е интересно и винаги разпитвам каскадьорите за работата с пистолет. Интересуват ме най-малките подробности. Всички специфики около екшъна са ми любопитни, а самото им изпълнение ме зарежда с качествен адреналин.

- Какви сцени оставяте изцяло на каскадьорите без колебание?

Б. Кр.: Ако трябва да се направят пет салта и да се скочи на някого на врата, да се оправя каскадьорът. Като цяло обаче държа да снимам всичко сам.

И. З.: Може би скачане от високо. Във втори сезон снимах скок от четири метра височина, което направих сам, но от по-високо не бих го направил. Не се страхувам, но предпочитам да съм предпазлив, защото, ако се случи нещо, мога да бъда възпрепятстван да продължа с играта си за някакво време.

- В какъв дух протекоха снимките на петия сезон изобщо?

Б. Кр.: Без никакви спънки и лоша атмосфера на терен. Всички работим заедно.

И. З.: Не и в дух като за последен сезон.

Играем така все едно животът на героите ще продължи и след сериала, както би трябвало. Атмосферата е напълно приятелска, защото целият екип се сближи доста за тези пет години.

- Стиковаха ли се добре отборите на "старите" звезди като теб, Ивайло, Захари Бахаров, Владо Пенев, Мариан Вълев и новите попълнения като теб, Бойко, Христо Петков, Силвия Петкова и др.?

Б. Кр.: Всички се познаваме много добре. Христо е завършил един клас със Захариев, аз със Силвия. И с останалите се познаваме от много време, работим заедно и няма никакъв проблем с никого.

И. З.: Няма никакъв проблем в напасването между всички ни. Христо Петков е близък приятел с много от актьорите, Силвия Петкова пък се чувства повече от добре в една изцяло мъжка компания.

- Ивайло, с кого от своите колеги стана най-близък покрай сериала?

И. З.: На първо място Владо Пенев. Освен че дълго време ми беше шеф пред камерата, след това имах удоволствието да ме режисира в театрален проект, което още повече ни сближи. Всички колеги "полицаи" се сплотихме доста, както и с много други колеги от останалите звена в продукцията.

- Бойко, трудно ли ти беше да съчетаваш снимките на сериала с ангажимента си в Дъблин по ирландската поредица "Ред Рок", където отново си топченге - Адриан Кошош?

Б. Кр.: Доста. Едва намирах време за изпълнение на двата проекта. Освен това нямаше как да направя определни промени, които исках, с визията си за "Под прикритие" заради работата си в Ирландия. Беше ми забранено да се отдалечавам от начина, по който изглеждам. Затова не можах да осъществя някои свои идеи относно Ерол. Не съм сигурен, че втори път ще се захвана с два проекта едновременно.

- Ще има ли трети сезон на "Ред Рок"?

Б. Кр.: Пожелах сам героят ми да излезе от историята и да продължа по други проекти, защото не искам да се задържам твърде дълго само в един сериал.

Никога не ми е било мечта да съм телевизионна звезда.

- Пазиш ли се ролята на полицай да не ти прилегне прекалено?

Б. Кр.: Двата персонажа са много различни. Ирландският герой е типичен редови полицай, който пише рапорти на бюро, а Ерол е съвсем различен.

- Има ли персонаж, в който не би се превъплътил?

Б. Кр.: В момента ми се играят много и различни образи. Не смятам, че актьорът трябва да си поставя лимити.

- Ивайло, трудно ли ти е да съчетаваш снимките на сериала с останалите си професионални ангажименти и грижите за двамата ти сина Филип и Дамян?

И. З.: Не е лесно, но пък когато човек си нареди приоритетите, се справя. Преди пет години ежедневието ми бе наредено по съвсем различен начин, но след първия сезон се промени коренно. Вече оценявам всяка свободна минута. Винаги се старая да прекарвам достатъчно време с моите синове.

- На какво се стремиш да ги научиш?

И. З.: Искаме те да са открити, спокойни и да играят на любимите си игри. Окуражаваме ги да растат. Големият ми син обича да разлиства книжки и си е събрал доста голяма колекция, макар да не може да чете.

- Би ли се радвал някой ден те да поемат по твоя път и да станат актьори или изобщо хора на изкуството?

И. З.: Бих се радвал, ако се занимават с изкуство, но това си е техен избор. Няма да премълча пред тях трудностите на тази професия, за да мислят, че е най-добрият избор, който могат да направят. Постигнатото от мен

е било с цената на

много лишения.

- Ивайло, след старта на "Под прикритие" кога за първи път усети любовта на феновете, която върви с истерията около сериала, и как ти се отрази вниманието на околните към теб?

И. З.: Може би към 5-и епизод хората започнаха да се интересуват кой играе този и онзи персонаж. След това се случи и първата ми среща на улицата с човек, който ме поздрави за работата ми. Оттогава не спя. Странни са срещите, в които почитатели започват да цитират реплики от сериала и се държат като някого от героите. Разбира се, целта им е да покажат колко харесват сериала, но е доста странно.

- Бойко, готов ли си за нападението на тълпи от фенки?

Б. Кр.: Не. Дори не съм се замислял за него.

- Ако можехте да се върнете назад във времето и да избирате отново, бихте ли заменили актьорската професия с истинска полицейска служба и да рискувате живота си ежедневно, минавайки под прикритие?

Б. Кр.: Много съм си мислил. Работата на тези хора е много опасна. За нас най-лошото, което може да се случи, е да не си изиграеш добре сцената и хората да си кажат: "Той е слаб актьор." За тях да не си изпълниш служебното задължение означава смърт.

Знам от различни хора, че адреналинът и напрежението не могат да се сравнят с нищо друго. От една страна, е привлекателно заради тази зависимост към екшъна, но от друга, на кого ли му се умира? Мисля, че ако можех отново да избирам, пак бих станал актьор.

И. З.: Честно казано, не. С актьорската професия мога да бъда всеки и да живея всякакви различни животи чрез ролите си. Ето че мога да бъда и полицай, но и да усетя призванието на още много други различни професии.