Коко - любовници и наркотици

Габриел Шанел още от малка се чувства ужасно заради това, че винаги - и в манастира, и по-късно в интерната - носи униформа. Всъщност именно тези години на задължение да бъде еднаква с другите подклаждат желанието й винаги да търси различността, да изпъква, да бъде екстравагантна по свой начин.

Модата от бел епок превръща дамите в натрупани вързопи с дрехи, с огромни шапки и безкрайно количество дантели и финтифлюшки. Коко намира това не само за много смешно, но и за абсолютно неудобно. Самата тя се запалва по ездата и още тогава осъзнава, че най-важното нещо е удобството.

Животът с богатия наследник жокей Етиен Балзан не й носи брак, но нещо много по-ценно – Шанел открива красотата на жокейското облекло – панталони, сака, ботуши, и сама започва да преиначава дрехи за себе си. Тя взема кожените якета на любовника си, присвоява си вратовръзките и ризите му, като просто ги прекроява за себе си. Но не иска единствено да е държанка, освен това осъзнава, че много от мъжете, които могат да й дадат охолен живот, никога не биха се оженили за селянка като нея заради аристократичните си семейства.

От друга страна, Шанел се ужасява от мисълта да остане затворена в златна клетка. Тя желае охолство, но и свобода.

И защото винаги е различна, Коко първоначално буди неодобрителни погледи, но много бързо всички искат да й подражават. “Нейната стратегия е да се явява със семпла рокля там, където всички останали жени са натруфени до крайност, и по този начин да бъде възприета като екстравагантна”, обяснява Льолиевър. Съпруги на богаташи, певици и актриси започват да си поръчват шапки и рокли от Шанел.

Но дори това не носи така желаната свобода и Коко отново си намира богат любовник – Артър Кейпъл. В светските среди дори започват да я наричат “лека жена, която иска да се издържа сама” – невиждан дотогава феномен.

Дори и да не се жени за нея, Кейпъл й дава най-големия дар – помага й да отвори собствено ателие в Париж. Всъщност двамата имат изключително силна връзка, дори и формално да не са семейство. Когато Кейпъл загива неочаквано в катастрофа, Коко изпада в тежка депресия и боядисва стените на спалнята си в черно.

Шанел натрупва състояние и идва време за реванш. Тя винаги държи кръг от близки приятелки около себе си, които си споделят не просто дрехите и бижутата, но и партньорите. “Това е техният реванш за годините, когато са били подчинени на мъжките пари – пише Мари-Доминик Льолиевр. – В техния клуб мъжът е колективна собственост и бива преотстъпван по мълчаливо споразумение.”

Шанел има публична връзка и с княз Дмитрий Романов. Единайсет години по-млад от нея, разорен и в изгнание. Тя не пести средства – урежда му апартаменти в най-скъпите хотели в Париж, води го на почивки в Монте Карло и финансира увлеченията му по-хазарта. Това е триумф за малката бедна селянка – да може да си позволи да издържа не само себе си, но и млад любовник, и то не какъв да е, а с царско потекло. И сякаш не е достатъчно, защото Шанел подправя документите си за самоличност, за да си спести едно десетилетие.

За да финансира вечните пътувания и луксозните почивки, Коко работи още повече. Тя взема важното решение да лансира свой парфюм. Свързва се с известния парфюмерист Ернст Бо, който й предлага няколко варианта без имена, а само номерирани. Шанел избира петия пореден, но така и не му дава име. Тя смята, че нейното е достатъчно известно, за да се превърне този аромат в любим на жените. И е права.

Но знатните дами не само са любимите клиентки на Шанел, а и нейни служителки. Княгиня Мария Павловна, също като брат си Дмитрий в изгнание и разорена, не се свени да работи при Коко. Вера Бейт, дъщеря на херцог, поема връзките с обществеността. И това не е случайно – благодарение на тези свои служителки със знатно потекло Шанел има достъп до аристокрацията.

И въпреки че тя вече няма нужда от благодетели милионери, става любовница на херцог Хю Гросвенър. За него се говори, че е най-богатият аристократ на Британската империя. Дали затова, или защото той й носи така липсвалото й в детството чувство за сигурност и закрила, но Шанел за първи път пожелава да сключи брак.

Някои биографи дори твърдят, че тя прави всичко възможно да забременее от Хю, за да може най-накрая да стане официално благородничка. След години Коко признава, че е преживяла тежък аборт, след който никога повече не е успяла да забременее. Затова прикрива болката от липсата на деца зад привидното си пренебрежение и дори отвращение от малчуганите.

До брак така и не се стига и Шанел се отдава все повече на страстта си към езотериката и наркотиците. Нейни приближени разказват, че тя редовно организира спиритически сеанси, а вечер не може да заспи без инжекция с морфин.

Връзките й обаче стават причина Шанел да бъде следена от разузнавателните служби. Близката й приятелка Вера се омъжва за приближен на Мусолини. През 1939 г. Шанел затваря модната къща, под предлог че не може да прави рокли по време на война, но според мнозина става агент на нацистите. Дори се говори, че участва в шпионски мисии.

Въпреки всичко след войната Коко успява да възвърне доброто си име и славата. Тя създава своя емблематичен костюм “Шанел”, символ на еманципираната жена. Той дава на тялото на жените така желаната свобода. Свобода, която те вече са извоювали през 1945 г. с правото да гласуват и да имат равно заплащане като мъжете.

Свобода, която ще затвърдят през 1965 г., когато най-накрая ще бъде официално разрешено да работят и да си откриват банкови сметки, без да имат нужда от разрешение от мъж. Костюмът "Шанел" не е просто мода, а оръжие за жените – начин да излязат от ролята на домакини и да се превърнат в професионалистки.

За авантюрите на Шанел с Пикасо, Стравински и Лукино Висконти, четете в хартиеното издание на "168 часа".