Наследството на Коко

Най-важното наследство на Шанел е удобната мода. Жената, родена на село, расла в манастир и обичаща да язди, създава модели, които не затормозяват женското тяло, не стягат талията до крайност, не притискат дупето и не повдигат прекалено гърдите.

Коко крои рокли и костюми, които са колкото красиви, толкова и удобни. Именно тя поставя края на дрехите, които деформират женските тела, и създава такива, които не спъват движението, не ограничават и носят комфорт.

Мода, която е в унисон с еманципацията на жените – това е манифестът на Коко. Тя проповядва изчистен стил и класа. “За всичко – от модата до цветята, има само четири цвята: черен, бял, златен и червен”, обича да казва Мадмоазел. Наистина нейните модели следват този изчистен стил.

Неслучайно едно от творенията на Шанел е малката черна рокля – без излишни финтифлюшки, без панделки и драперии, без корсет. Рокля, която да подчертава тялото на жената в неговото съвършенство, а не да го деформира по измислени стереотипи за красота.

Шанел е известна с думите си: “Когато създавам една рокля, винаги мисля дали аз самата бих я носила. Ако отговорът е не, просто се отказвам.” Това е нейната тайна – не предлага на другите това, което сама не би приела.

Друга известна сентенция на Шанел е, че всяка дреха трябва да е така скроена и да се носи така съблазнително, все едно че жената е чисто гола под нея.

Но освен малката черна рокля подарък за дамите от Шанел е и панталонът. Тя "открадва" тази толкова съществена част от мъжкия гардероб и я превръща в женска дреха. Емблематично наследство от Шанел е и малката дамска чанта с дълга дръжка.

Въпреки че днес някои го смятат за проява на ужасен вкус, Шанел е тази, която налага модата на фалшивите бижута. Коко е новаторка в този област. Тя създава т.нар. бижута от Тампъл – накити, копия на истински, но които тя превръща в произведения на изкуството.

Коко не се колебае да комбинира истински перли с обикновени панделки и имитации на скъпоценни камъни, както и златни или сребърни елементи с фалшиви перли. За Шанел това е просто поредната провокация – начин да си ексцентричен, да изпъкнеш сред всички богаташи, които и без това разполагат с пищни бижута за милиони. За Коко, която години наред се е чувствала чужда в света на аристократите, това е начин да им натрие носа. 

Нейна е и фразата: "Жената, която не използва парфюм, няма бъдеще." Ето защо тя създава вечния “Шанел №5”, който и днес е един от най-продаваните.

Истината е, че си го купуват дори дами, намиращи аромата му за прекалено тежък. Но искат да го имат, защото вярват, че всяка истинска жена трябва да притежава „Шанел №5" – поне така е твърдяла Коко - дали за да отиде на работа, или за среща с любим, е без значение. Неслучайно Мадмоазел е съветвала: "Парфюмирайте се навсякъде, където очаквате, че могат да ви целунат."

И до днес специалистите се питат защо Коко не е дала име на парфюма, а го е оставила само с номер. "Защо пет? – пита Мари-Доминик Льолиевър в "CHANEL & CO" – Пет като петте деца в семейство Шанел? Като 5 февруари 1895 г., сетния ден на този свят на Жана Дьовол, нейната майка? Пет като квинтесенцията? Или като петте сетива?”

Факт е, че пет винаги е било важно число за Коко. Неслучайно е представяла всяка своя нова колекция на 5 февруари.

Шанел оставя и вдъхновението да се експериментира със стила. Известно е изказването й: "Модата отминава, стилът остава". Тя самата никога не рисува модели на роклите си, а ги изпробва върху манекенка, следвайки предварително изградена представа или вдъхновение.

Тя дава пример как всяка жена трябва да спазва стил и в любовните си отношения. Когато Хю Гросвенър вместо за Коко се жени за Лелия Понсонби, Шанел не прави сцена, не се превръща в ревнива истеричка, дори не го отблъсква, а остава негова близка приятелка години напред.

И не е случайно, че когато той купува имението Ла Пауза – достойно за кралска резиденция – за шест милиона франка, в нотариалния акт е вписано единствено името на Коко. Това се казва раздяла със стил.

Най-важното, което Шанел оставя в наследство на дамите, е съветът да са уверени в своята женственост, да бъдат дръзки и да се стремят да привличат внимание независимо на каква възраст са. 

За нея Льолиевър пише: “На двайсет години тя е красива, на четирийсет – очарователна, на седемдесет – неустоима. Тя позира. С юмрук на хълбока като завоевателка. С издаден напред ханш като леко момиче. С цигара между устните. Начумерена. За Габриел Шанел всичко е спектакъл, на който тя е постановчик. Тя е жена, привързана към представлението и аплодисментите. Модата на Шанел разказва една история – нейната собствена."

Как фактът, че като дете е изоставена в манастир, повлиява на целия й живот и стил, четете в хартиеното издание на "168 часа".