Гравче на тавче е най-вкусното постно

Вече 16 години Майстор Миро е царят на сръбската скара от тук до Лесковац. Тогава отваря първия ресторант в София, а децата му доразвиват бизнеса и заведенията в цялата страна вече са осем.
Има ли работа по време на големите великденски пости? Оказа се, че българите трудно устояват на изкушението да хапнат вкусна лесковачка плескавица, прясно агнешко, телешко, свинско, а отскоро и биволско. Въпреки това сръбската скара не е само месо. Има вкусни гозби дори за най-набожните клиенти или вегетарианци.
"Клиентите намаляват с около 20% по време на постите - разказва Дмитри Стефанович, синът на майстора. - През последните 5 години има разлика, но ние, балканците, си обичаме месото. В Сърбия хората постят повече. При нас имаше социализъм, а не комунизъм. Църквите по време на Тито никога не са забранявани."
Сърбите препоръчват още риба по време на постите - сьомга, лаврак, ципура. А за тези, които не ядат и риба, има варени картофи с лук и подправки, зеленчуци на скара.
Най-вкусното предложение на майсторите за постите е прочутото гравче на тавче, балканският постен боб. Вари се, после се пече на скарата и е напълно достатъчен човек да се наяде и да си оближе пръстите. 

"Води се македонски специалитет, те казват на боба грав - разказва Дмитри, или за приятелите си просто Мичо. - Но е традиционно в южната част на Сърбия. Може да се каже, че е традиционно сръбско, защото при нас го има навсякъде, а в Македония не е така. С годините се е превърнало в традиция. Баща ми го направи за пръв път в България." 
Спойката между клиенти и персонал през годините прераства не само в приятелство, но и скрепява балканската дружба. Създават се десетки смесени бракове, раждат се много дечица. "Вашите жени много обичат нашите мъже", казва Мичо.
В ресторантите всички готвачи са сърби. Всички са минали обучението на Миро. Самият майстор от четири години е щастлив пенсионер. Засадил е и гледа 500 дюлеви дръвчета край Лесковац за ракия. За нея също се иска майсторлък. От 120 кг стават 10 кила ракия. Самият плод е сух, трудно ферментира, два пъти се препича. Но си струва. "С нея ни разпознават, тя е любимата на клиентите", казва Мичо. Веднъж в месеца баща му идва у нас да проследи как вървят нещата, да се скара на готвачите, да даде някоя нова рецепта или препоръка. Отскоро Миро и Мичо се гордеят със специална билкова ракия, която се кара от най-високата планина в Сърбия Копаоник. Основата й е сливова, а към нея се прибавят 14 различни билки като мента, маточина, розмарин. От тях придобива зелен цвят. Има познато име - "Меча кръв". "Около 50 градуса е, като пиеш 100 грама, е лекарство. Хване ли ме вирус, удрям чаша и съм готов", разкрива Дмитри.
За самия Великден традициите в Сърбия и България са почти едни и същи. Както казва Майстор Миро: "Едно говно". Класиката е агнето. Сърбите го обичат с каймак от краве мляко. Добичето се вари, каймакът се обира, поръсва се върху месото и после се пече на фурна. Така става по-крехко и меко. Агнешкото трябва да е младо - до 15-16 кг.
Разликата в двете кухни е в месото. "Вие предпочитате свинско, ние говеждо. При нас няма Евросъюз и месото е по-хубаво - казва Мичо. - Месото ни винаги е прясно охладено, замразено не вкарваме в ресторанта. Подправки не слагаме. Трябва да се работи с истински рецепти и месото да е истинско, за да е автентично. Трябва да се поддържаме, ние сме един народ. 80% от хората в Сърбия не искат ЕС. От Запада не идва нищо добро. Още празнуваме по стария календар, за нас няма Св. Валентин, Хелоуин. Как ще се правя на вещица, това не е наша традиция, брат."
Сред най-вкусните специалитети е биволският стек. Маринова се три дни и е изключително вкусно. Е, и малко скъпо. От 500 кила животно стават 6 кг бонфиле. В България на друго място почти го няма, в Белград също е рядкост. Сърбите се гордеят и с пълнена плескавица с биволско натурално сирене, което се кара всеки ден, за да е прясно.
При Майстор Миро ВИП клиентите са стотици. Идват футболисти, филмови звезди, родни лица от т.нар. шоубизнес. Идвали са всякакви футболисти - Бербатов, Ники Михайлов, цесекари, левскари. Самият Мичо също е футболен фен - само "Партизан" и ЦСКА. А преди месец тежка сватба в ресторанта вдигна емблематичният "червен" фен Димитър Ангелов-Дучето, който ожени сина си. Майсторите казват, че футболистите предпочитат телешкото, защото е по-здравословно и с по-малко холестерол.
Наскоро на сръбската скара се насладили холивудската звезда Морган Фрийман и екшън героите Джейсън Стейтъм и Стивън Сегал. "Те ядоха едно обикновено пилешко на скара, но вече са забравили какво е вкусно, при тях всичко е изкуствено - разказва Мичо. - Джейсън Стейтъм каза, че това е най-вкусното пилешко, което е ял. Дадохме им ракия да пробват, а Стивън Сегал изяде четири паници гравче на тавче. За пръв път видя, че бобът може да се пече."
В ресторанта "Кафана Стефанович" всеки петък и събота има сръбски оркестри. А веднъж в седмицата идва звезда от старата школа като Весна Змиянац, Бобан Здравкович, Шабан Шаулич, Мирослав Илич...
Майстор Миро и синът му Мичо не са се отказали от мечтата си да направят фестивал на балканската скара в България със сръбски, български, турски, македонски готвачи. Търси се съдействие от столичния кмет Йорданка Фандъкова и институциите.
"В цяла Европа ще се разчуе - казва Мичо. - В Сърбия тези фестивали развиха много туризма. При нас има и музикални фестивали като Exit, който привлича стотици хиляди хора, които идват да клатят главите."