Много често си говорим в задръстванията с една приятелка затова, че децата се учат как да обичат от родителите си.
Че няма как да са безстрашни и всеотдайни в любовта, ако растат без потайните целувки между мама и татко в коридора, без подарени цветя в умората на полунощ, без приласканите коси през масата.
Как да обичаш, ако никой не те е научил. Ако в училището на живота този урок не ти е преподаден.
Порасналите деца на непривързани един към друг родители попиват сбърканото послание за това какво е любовта. На тях се пада заветът на изопаченото обичане, оставен им в наследство, израствайки в дом без нежност и копнеж.
Израствайки в семейство, в което „любовта“ се търгува.
Ако още от малък пуснеш в себе си идеята, че любовта се свира в отговора на въпроса какво би направил за мен и какво ще получа в замяна, то тогава няма как да си избереш всеотдаен партньор.
Защото сме склонни да влизаме в отношения, които на несъзнателно ниво много наподобяват тези, с които сме израснали.
Ще търсиш да се споделиш с някого, когото да подчиниш. С някого под чийто нос ще размахваш понякога морков, понякога захарче, понякога вяла прегръдка, възнаграждавайки го за доброто послушание. За нездравословната му зависимост към теб, за това, че поставяш него пред себе си, затова, че го обичаш болно.
Порасналите деца на необичащи се родители най-вероятно цял живот не успяват да запълнят празнотата, незапълнена с добри усещания и споделяне. Или ако го правят то е за кратко и с грешния вид любовни отношения. Някой ще се провикне, че няма сбъркан вид любов. Разбира се, че има.
Ако обичате с идеята, че това е неземно великодушие от ваша страна, очаквайки даденото да ви се върне тройно, най-много накрая да се задавите със собствената си пресметливост, оставени с напукани сърца и пресъхнали ръце.
И макар хората да сме интуитивни същества и понякога да сме наясно какво е добро за нас и какво не, от време на време сме податливи на специален вид слепота и глухота, стане ли дума за обичане.
В отчаяното търсене на любов лесно се игнорират предупредителните знаци.
Не чуваме звука на алармата и не виждаме разветите червени флагове, искайки жадно да знаем как се обича – нещо, което се учи още в детството.
Коментари (0)
Вашият коментар