Любовта е една от най-фините материи във вселената, която ни съпътства през целия живот – от първата до последната глътка въздух. И въпреки че всички любови са различни, психолозите разделят чувствата към интимната половинка на три вида.
Взаимна зависимост – съюз на проблеми и страхове
Някои хора подсъзнателно смятат, че се обичат заради сходствата в проблемите си. Събират се заради общи интереси – например, любовта към пътешествията. Обаче с течение на времето се оказва, че цялата работа не е в страстта към пътуването, а във факта, че просто не могат да живеят на едно място (става им еднообразно и скучно) и постоянно имат импулс да „избягат”. Разбира се, че две такива птици с подрязани крила вероятно няма да могат да съжителстват заедно, тъй като еднаквите им проблеми ще се усилват многократно. В крайна сметка те ще започнат да бягат от реалността в различни посоки и за единия от тях (или за двамата) това ще бъде краят на любовта.
Всички искаме да намерим човек, с когото да си приличаме, но когато се затрудняваме да намерим сходства в хубавите си качества, ги откриваме в отрицателните. Много често в подобни отношения хората започват да играят роли – мъжът може да играе бащата на любимата си, когото тя е обичала и ценила, но той я е наказвал за най-малките й грешки. Когато е пораснала, тя смята, че това е критерият за „истински мъж”. Жената пък може да играе ролята на майката за партньора си, която с любов е следила всяка негова крачка, ограничавала е свободата му и способността му да взема решения. Той вече е голям, управлява собствен бизнес, но усеща, че трябва някой да го контролира, за да не кривне от правия път. В подобна псевдолюбов двамата постоянно се джафкат, крият тайни, гледат на половинката си като на враг. Дребните, но ежедневни свади са отчаян опит да си „измиеш ръцете” от тази любов – да избягаш и да се скриеш. Подсъзнанието ни разбира проблема, ние – не. Как да избегнете такава връзка? Бъдете самодостатъчна личност. Не е нужно да бягате от себе си и да търсите все нови пътища, за да вървите напред.
Влюбеност 
Това е състояние, което милиони хора ежедневно приемат за любов. Но в крайна сметка то се основава на наркотична зависимост, в която наркотикът може да бъде секс, нежност, внимание или друга полза, която получаваш от партньора си. Този тип любов е много лек и бърз, пленява ума и хората буквално не могат един без друг, дори за кратко време. Влюбеността има чудесната способност да дарява много радост и наслада. От друга страна, понякога придобива вид на мания – партньорите се люшкат между ада и рая, между ангелите и демоните, между възторга и отчаянието.
Въпросът е в нейната продължителност – тя може светкавично да дойде и да си отиде или да се развие само в отрицателния си модус, ако партньорите не съумеят да развият отношенията си. Симптоматично за лош край е, ако единият или двамата отказват да се развиват или да пожертват нещо заради общото щастие. „Наркотично влюбените” често са склонни да затварят очите си за проблемите помежду си до последния момент, когато вече подсъзнателно са се наслоили неприязън и гняв.
Истинска любов
Всички мечтаят за нея, а истината е, че тя е съвкупност от късмет и далновидност. Психолозите я определят като „истинска”, когато човекът ви е нужен, защото го обичате. Когато го обичате, защото ви е нужен – това е зависимост, не любов. В алтруистичната, даваща любов влюбеният мисли за нуждите на другия, но не за да го задържи, а заради неговия комфорт. Отношенията са построени на безкористност – бъди щастлив със или без мен. Тази любов е по-скоро спокойна, страстта се разгръща бавно, израства от духовната близост и общите интереси. Партньорът винаги е уверен, че ще намери подкрепа в другия. Разбира се, има противоречия, но те се решават с разбиране и опит за вникване в противоположната гледна точка.
Коментари (0)
Вашият коментар