В регион Базиликата, в Южна Италия, се намира древен град, наречен Матера. Мястото е известно с пещерните си къщи, наречени саси. Те са издълбани в скалист пролом, създаден от древна река, която днес е малък поток.
Тези пещерни жилища се смятат за едни от първите човешки селища в Италия, датиращи от епохата на палеолита, преди около 9000 години. От тогава до 1950 г. пещерите са постоянно обитавани. Първите човешки селища на територията на Матера се изграждат в естествени пещери в региона, които определят скалистия пейзаж.
С течение на времето се дълбаят нови пещери, които да поберат нарастващото население. Някои от най-ранните къщи приличат на каменни колиби, но зад фасадите им се намират прости пещери. Тъй като градът се развива, той се превръща в плетеница от тесни алеи и стълбища. До края на 20 век Матера е един от най-бедните градове в Италия. Тук няма електричество, течаща вода или канализация.
Хората не разполагат с основни стоки, тъй като в града няма магазини. Типичната им диета се състои от хляб, масло, смачкани домати и чушки. Голяма част от семействата живеят заедно с добитъка си, а в такива нехигиенични условия болестите са широко разпространени, особено малария. Крайната бедност на тези хора по време на управлението на Бенито Мусолини е описана в книгата "Христос се спря в Еболи" от италианския лекар Карло Леви.
След Втората световна война правителството се опитна предложи на пещерните жители модерни домове, но малко от тях са склонни да се преместят. В крайна сметка властите ги изселват принудително в новия град на върха на скалата. Богатството на Матера се променя след 1993 г., когато ЮНЕСКО обявява Саси Матера и пещерните църкви за обект на световно наследство, което води до вълна от любопитни туристи.
Оттогава много от рушащите пещери са възстановени и се превръщат в уютни домове, стилни хотели и ресторанти.
Коментари (0)
Вашият коментар