Любов от пръв поглед?! Не, благодаря, за мен чисто его

Когато сме в бракониерски период, със сигурност не ни пука дали някой ще ни глоби, ако дръзнем да отстреляме застрашен мъжки екземпляр на грешното място и в неправилното време. Всъщност такова няма. Привличането ни сварва неподготвени във всеки един миг. Защото привличането не е нищо повече от нарцистичен отговор на нуждите на егото ни.

Всичко започва със стандартното клише първи плах поглед, първа половинчата усмивка. Очите се срещат, протягайки се като котки сред наситения въздух в заведението. Глъчката става по-тиха от кихане на кукувица, отмерваща поредния час. Музиката започва да приижда на забавен каданс до гъгнещите ни уши. Ето тези странични ефекти ни причинява първото запознаване с видните ДНК особености на другия.

С първия взор стартира напъна на всеки романтичен новелист да опише срещата между влюбените, които преди да се целунат, намокрени от пръските на пролетен капчук, ще отидат на кино като прогимназисти, за да си държат свенливо ръцете или да натъртват коленете си от уж разсеяно докосване.
Хубаво, само дето не ми се струва много правдоподобна тая работа с любовта от пръв поглед. И вярвайте ми, в момента циникът у мен спи блажено, завит от чувство за взаимност с няколко олекотени юргана.

Първият поглед принадлежи на егото

Егото и любовта не вървят ръка за ръка. Съвсем прозаичната причина е, че егото е голямо шубе. Не може да го накарате да отиде на непознато място, там, където любовта иска да го заведе. То обича да разполага с работещ GPS, или с компас за всеки случай.
Егото и любовта не мелят брашно, защото ако решите да следвате безстрашно любовта, със сигурност животът ви ще придобие доста замъглени очертания. И не защото късогледството на любовта не може да се фокусира, а защото при нея нищо не е ясно винаги и на всяка цена. А егото обича да му е бистро, чисто и безпрепятствено. Да разполага с последния модел очила, или с диоптрични лещи за всеки случай.
Ако изберете да хукнете след любовта, ще ви се наложи да капитулирате пред другия, а егото слага себе си преди всичко и преди всеки. Любовта ще ви накара да се чувствате неспокойни в усещанията си, а това е твърде щекотливо за увереното съществуване на егото.

Първият поглед не е спонсориран от любовта

Егото е това, което продуцира тази среща на интереса. В крайна сметка, любовта не се интересува особено от това колко е висок той или колко е секси тя. Егото е това, което ви мъчи с изисквания за богатство, за власт, за социален статус, за добър външен вид. От сродните ни души не се очаква да ухажват егото ни от пръв поглед, само и само да му угодят. Сигурно има хора, които въпреки всички препятствия на здравия разум, са се влюбили от пръв поглед. В повечето случаи обаче разпознаването на вярната половинка става доста след първия егоцентричен поглед.

Една от големите ми любови се случи година, след като погледът ми се беше спрял на дразнещата обеца върху ухото на този нагло самонадеян мъж. Месеци наред не можех да проумея какво толкова му харесват всички жени, които се движеха главозамаяни като Мениерови* госпожици около него. Каква ирония! Влюбих се в него точно за 3 милисекунди, подкокоросана от ужасното ми его, което доста услужливо се беше нахранило с любовната ми суета, разбрала, че господинът с нелепото бижу ми е хвърлил любов от първи егопоглед.

* Синдромът на Мениер за­ся­га вес­ти­бу­лар­ния апа­рат и се из­ра­зя­ва в све­то­вър­теж, на­ма­ля­ва­не на слу­ха, за­гу­ба на рав­но­ве­сие.