Добрата връзка няма място във Facebook

Щастието е като здравето. Щом не го забелязваш, значи го имаш.
Същото важи и за връзките.
Колкото по-малко чуваме за едни отношения, толкова повече любов цвърчи в тях.
Пандемията Facebook не прощава на никого, докоснал се до нея. Тази социална мрежа е като зона, поставена под карантина. Всички неща, които може да замърсят човещината, са тук. И въпреки това всички се трупаме на витрината й. Важно ни е да ни видят колко сме усмихнати, колко сме щастливи, колко сме успели и колко сме обичани. Дали?
И на кого, по дяволите, му пука наистина за нас. Само на четирима-петима приятели, които са такива и извън нарцисизма на отрочето на Зукърбърг.
Facebook е добра маркетингова платформа, трибуна за разпространяване на постулати, за агитиране за тази или онази кауза, често за протягане на ръка за зов за помощ. Но да изтипосаш любовта си в тази септична интернет яма, не е подплатено с особен разум.

Да, веднъж-два пъти да покажеш на света какво те усмихва сутрин и какво посреща копнежа ти вечер, е в рамките на адекватното. Но ако всяка седмица поместваш селфи на две глави, които се целуват, а всеки месец оповестяваш статуса на връзката си по всевъзможни начини, то със сигурност нещо не е наред в тая „любов“.

Има два вида двойки, които държат на всяка цена да занимават целия свят с това, което се случва между завивките им.
Едните са тези, които непрекъснато развяват кирливите си ризи на показ, разменяйки си гневни слова и провокативни снимки в мрежата, забравили що е то лично пространство. Не само тяхното, но и това на потърпевшите, които имат неблагоразумието да са в графата им „Facebook приятели“. Все ми е тая, че той не е удържал на обещанието си да купи на благоверната последната филър процедура за горната джука. Или пък какво мисли тя за поредната му забежка.
Ако търсиш външна валидация на чувствата си, то твърде вероятно вътрешното им изражение да е чисто и просто едно голямо нищо.

Вторият тип двойки, които си умират да размахват „любовта“ си на Facebook показ, е тоя, дето уж трябва да ни накара да „завиждаме на перфектния им живот“.
В повечето случаи стената им в социалната мрежа е по-скоро фасада. Наречете ме старомодна, но си мисля, че не ти трябва някаква си там социална мрежа, за да те убедят, че любовта им е вибрираща, че щастието им е в добро здраве, че връзката им е зряла и уверена.
Няма нужда да показваш колко си „добре“ с другия. Хората забелязват, когато някой тъне в любовен разкош.
Когато сме влюбени, всички искаме да го изкрещим от върха на дробовете си, но колко зловещо би било, ако тръгнем да звъним на всеки наш приятел, на всеки братовчед, на всеки съсед, за да споделим тази емоция.
Същото е и когато го правим във Facebook.
Удивителните отношения са антитеза на описаните по-горе. Човекът, с когото най-много искаш да споделиш радостта от любовта си, е този, който те кара да я изпитваш, а не около 300 полунепознати индивиди.
Двойките, които наистина съжителстват в хармония и любов, познават цената на безценните малки интимни моменти, за които не знае никой друг освен тях.
Те знаят, че показването на любовта на другите олекотява нейната искреност, защото когато имаш публика, тя се превръща в пиеса.

Защото любовта няма нужда от перчене във Facebook, а от случване извън виртуалното пространство.