Фалшив атентат, скандали и филм с премиера след сто години на фестивала в Кан

След поредицата от атентати в цяла Европа преди 69-ия кинофестивал в Кан беше организирана импровизирана терористична атака на червения килим.

Организаторите на фестивала разпространиха видео от подготовката на спецчастите с цел да покажат, че са подготвени в случай на евентуално нападение. Но много от поканените изявиха своето негативно мнение относно

изимитираният атентат

на фестивала в Кан.

Кадрите от клипа показват експлодиращи коли и хора, носещи червени жилетки - знак, че са ранени, лежащи на известните стълби пред Cannes Palais, по които скоро ще преминат най-големите звезди на Холивуд.

Видеото, което имаше за цел да успокои хората, че охраната е подготвена за евентуални извънредни ситуации, постигна точно обратното. Изпълнителният директор на японската телевизия Юука Матой заяви, че ще стои далеч от червения килим. Много режисьори и актьори последваха примера му, обяснявайки, че са осъзнали, че има реална опасност, когато са видели видеото, и не се замисляли за това да станат свидетели на кадрите.

Председателят на една от големите филмови компании в Германия Алекзандър ван Дулмен също заяви притеснението си. Макар че ще присъства на церемонията, той "се надява, че това не е само постановка, за да убедят всички, че са в безопасност."

Според ръководителя на охраната на фестивала в Кан подготовката за подобен сценарий е изключително необходима. По думите му в дните на фестивала опасността е разпръсната на много места, в различно време, а охраната трябва да е напълно подготвена.

Въпреки притесненията и засилената тревога от терористични атака близо 200 000 души ще присъстват на фестивала. Голяма част от тях не са притеснени от евентуално нападение, защото "на света има много опасни места" и "ако се случи, ще се случи".

Френският вътрешен министър Бернар Казньов лично огледа мерките за сигурност, а гостите на събитието ще бъдат пазени от стотици полицаи, четири екипа на спецчастите, 200 камери и 400 охранители, които имат позволението да пребъркат всекиго.

Филмът, който никога

няма да видите.

На тазгодишния кинофестивал не липсват и необичайни решения. Режисьорът Робърт Родригес ще представи лентата си "100 години", в която участва Джон Малкович, сто години по-рано.

Концепцията на продукцията само ще бъде загатната пред публиката в Кан, но няма да бъде пусната на екран преди 2115 г. На тазгодишния фестивал лентата ще бъде донесена в сейф, който ще бъде програмиран автоматично да се отвори след 100 години.

Филмът си има свой трейлър, който загатва идеята на режисьора, а именно да се опита да си представи какъв ще е светът след сто години.

Родригес споделя, че е искал да създаде филм, който никой няма да види, докато той е жив, и се надява неговият иновативен проект да вземе участие във фестивала през 2116 г., въпреки че самият той няма да успее да се увери в това.

Скандали като на оскарите

Но подобно голямо събитие не може да се размине и без скандали. След като наградите "Оскар" почти всяка година са съпровождани от спорове за липсата на достатъчно чернокожи в киното, то стане ли дума за фестивала в Кан, на дневен ред излиза проблемът с липса на жени в киноиндустрията.

Тази година сред номинираните за наградата "Златна палма" има само три дами, което е "огромно количество" в сравнение с тези през изминалите години. Те всички са на едно мнение: "Представете си какво би постигнала една жена, ако й бъде даден шансът, който има Уди Алън."

Алън също е замесен

в скандал,

който се възражда и умира периодично през годините. За да помрачи премиерата на Cafe Society - лената, която откри фестивала, синът на Алън - Ронън Фароу, възобнови нападките към режисьора, че е изнасилил доведената си дъщеря като малка. Фароу публично изрази своето възмущение от това, че компаниите плащат милиони, за да работят с Алън, и никой не говори за деянията му, а само за новите му продукции. Ронън също напада и всички актьори, работещи в новия проект на баща му, които от своя страна защитиха Уди Алън, който вече неведнъж е отричал ситуация, описвайки я като "машинация от страна на разгневената му бивша съпруга". Кристен Стюарт, която има главна роля в Cafe Society, заяви, че ако вярваше на всички неща, написани и казани за нея в медиите, то с кариерата й щеше да е свършено.

Друг режисьор с проблем е Емир Кустурица, чийто филм така и не стигна на фестивала в Кан. Макар че е изпратил лентата си, Кустурица твърди, че "На Млечния път" дори не е бил гледан от журито, а списъкът със селектираните продукции е бил обявен много преди края на зададения срок. Това действие от страна на журито Кустурица определя като "разплата за приятелското му отношение към Путин". Според него в работата на фестивала в Кан все повече се намесва политика и дори Моника Белучи, която заема главната роля в лентата, не проумявала как може филмът им да не бъде селектиран.

Зад кулисите на Festival de Cannes

Кинофестивалът е като оазис, едно от малкото места, където киното още се възприема като изкуство, а не като бизнес. За тези няколко дни, докато трае Festival de Cannes, върховната доминация на блокбъстърите бива забравяна.

69-ият фестивал в Кан беше открит от филма Cafe Society на Уди Алън. По този начин гениалният Алън поставя своеобразен рекорд - това е третият му филм, който открива Festival de Cannes.

Преди него начален тон на събитието са давали "Холивудски финал" през 2002 г. и "Полунощ в Париж" през 2011 г. Последният впоследствие получи 4 номинации за "Оскар" и 1 "Златен глобус" за сценарий. Cafe Society е и 14-ият филм на Уди Алън, който е включен в селекцията на фестивала.

Дебюта си в киносалоните около Френската Ривиера той прави през 1979 г. с "Манхатън", но през всичките тези години нито веднъж не е участвал в конкурса за "Златна палма".

С премиерата на този филм от "новия Уди Алън" точно в Кан режисьорът поема риска лентата му да бъде дълбоко разкритикувана също като "Грейс от Монако" преди две години. След негативните реакции на критиците биографичната лента за принцесата на Монако се превърна в пълен провал.

А президент и главен критик на тазгодишното жури е небезизвестният Джордж Милър. Той прави режисьорския си дебют през 1979 г. с невероятния за времето си "Лудия Макс". Под негова режисура на голям екран излизат още "Вещиците от Истуик", "Бейб", който има 7 номинации за "Оскар", анимацията "Весели крачета", който печели престижната статуетка през 2006 г. Но най-големият му успех досега е римейкът на дебютния му филм - "Лудия Макс: Пътят на яростта", който му донесе 10 номинации за "Оскар", от които той прибра цели 6.

Компания на Джордж Милър в избирането на подходящия за "Златна палма" филм ще правят актьорите Кристен Дънст (САЩ), Мадс Микълсън (Дания), Доналд Съдърланд (Канада), Валерия Голино (Италия), Ванеса Паради (Франция) и режисьорите Арнауд Десплешин (Франция),Ласло Немеш (Унгария), Катаян Шааби (Иран).

Фестивалът в Кан е определен като

"празник на кинематографското изкуство"

Именно поради това всяка година хиляди филми биват изпращани на организаторите с цел да влязат в листата със заветните 20 филма, които ще се борят за "Златна палма", или поне да са част от селекцията на феста. Специален комитет гледа всеки един от тях, за да се състави накрая официалната колекция от заглавия, която много често изстрелва режисьорите на лентите на върха или предвещава кои ще са най-гледаните ленти през годината.

В своята селекция фестивалът винаги предлага както най-доброто от лентите, които не са предназначени за масова публика, така и някои комерсиални заглавия.

В селекцията на фестивала

има и българско участие

- в програмата с късометражни филми извън официалния конкурс са включени "Колко си хубав" на Христо Порязов и "Падаща звезда" на Любо Йончев.

А за голямата награда ще се бори копродукцията между Румъния, България и Франция "Кучета", който е определян от режисьора като "балкански уестърн в забравено от Бога село".

Сред лентите, които ще се борят за "Златна палма", е "Жулиета" на Педро Алмодовар. Филмът е адаптация по романа на носителката на Нобелова награда Алис Мунро. Най-популярните режисьори на Дания, братята Дардене, също се завръщат на екрана в Кан с "Непознатото момиче"- история за мисията на един доктор да открие самоличността на жена, която умира, след като й е отказана операция.

Оправдавайки слуховете, че се оттегля от бизнеса, британеца Кен Лоаш ще се състезава с филма "Аз, Даниел Блейк", разказващ историята на дърводелец, който се нуждае от помощта на държавата, след като е покосен от ужасна болест.

Носителката на приза отпреди десет години с филма си "Червеният път" Андреа Арнолд се завръща в състезанието с лентата American Honey. Филмът привлече вниманието на медиите, разказвайки историята на тийнейджър, който бяга от дома си с екип за продажби, и скита из Америка, разнасяйки абонаменти за списания.

Германката Мерен Аде също се състезава със своя нов филм “Тони Ердман”, представящ странната връзка между баща и дъщеря. Френският режисьор Никол Гарсия се представя с From the land of the Moon - любовна история, започнала малко след края на Втората световна война.

И въпреки че големите продукции нямат нужда от помощта на фестивала в Кан, то някои високобюджетни филми също ще бъдат представени

по екраните на Френската Ривиера. Големият добродушен гигант на Роалд Дал ще оживее пред публиката под режисурата на Стивън Спилбърг. Лентата се казва The BFG.

Връзката на Спилбърг с фестивала започва още през 70-те години, като филмът му The Sugarland Express печели награда за най-добър сценарий през 1974 г. Режисьорът е и бивш президент на журито в Кан.

Извън състезанието е и новият филм на Джоди Фостър "Пулсът на парите" с участието на Джордж Клуни, който скоро тръгва по мултиплекс кината по целия свят.

Но както има печеливши, така има и губещи. Биографичният филм за Едуард Сноудън на режисьора Оливър Стоун беше спряган за един от участниците във фестивала в Кан, но както се вижда от селекцията на наградите, той или не е готов, или журито е решило,

че не си заслужава

да го показват.

А с толкова много значими филми в програмата си организаторите на кинофестивала са закодирали и скрито послание в постера на 69-ото издание. Той е вдъхновен от лентата Contempt на Жан-Люк Годар от 1963 г.- сатира относно филмовата индустрия. Според организаторите по този начин фестивалът "отбелязва историята на филма и приветства новите начини за създаване и виждане".