“За превода” на Дария Карапеткова е сериозен научен труд и в същото време интересен, нестандартен и модерен текст не просто за теорията на превода, а за взаимодействието между езиците - най-вече италианския и българския.
Разгледани са множество проблемни аспекти като буквализма, остаряването на текста, разграничаването на регистрите, предаването на диалект и реалии, справянето с локалното и поднасянето му в глобално ниво.
Авторката засяга и важните теми за цензурата, политическата коректност и двойните стандарти. Преподавателката от Софийския университет и литературен критик съчетава теория и практика, нагледно представени чрез множество примери.
Фокусът е върху превода между италиански и български език, но са включени и добри, и не толкова добри интерпретации от множество знакови творби, сред които “Хамлет”, “Името на розата”, “Мадам Бовари”.
“За превода” изследва разчупването и модернизирането на българския език, както и подводните камъни в журналистическия и бюрократичния превод. Авторката доказва колко много параметри трябва да се покрият, за да се постигне изискването преводният текст да звучи така, сякаш е написан направо на целевия език.
Цитиран е и Умберто Еко, който е категоричен: “Един превод, който стига дотам да “каже повече”, може да е чудесно творение сам по себе си, но не е добър превод.” Дария Карапеткова доказва, че преводът не е просто продукт на еднообразен и скучен труд, а усещане и умение да моделираш езика, както се моделира произведение на изкуството - осъзнато, трудно и от сърце.
Коментари (0)
Вашият коментар