Как да имаме дълга и безоблачна връзка според Наталия Кобилкина

Макар Наталия Кобилкина да се разведе, тя не се притеснява от промяната, която двамата с бившия й съпруг са пожелали. На края на брака й тя не гледа като на провал, а като време за промяна и развитие и на двамата в различни посоки. Но тя е категорична, че ще продължава да дава съвети от личния си и професионален опит на тези, които искат да имат дълга връзка.

За дълга връзка е много важно да имаш едни и същи ценности с партньора

„Понякога ценностите се променят. Може да сме се събрали заедно и да сме живели добре 10 години, но сега да сме различни. Защо има толкова раздели при ранните бракове? Когато сме на 18-20 г., искаме той да е романтичен, да има страст, да ни е готино заедно, и това е. Минават 10 г. и единият се развива в една посока, другият върви в друга“, обяснява Кобилкина. Ако единият партньор учи езици, получава образование, а другият стои на едно място, реално ставате различни хора. По-добре е да се разделите, всеки да намери нов любим, който да отговаря на еволюиралите му ценности, отколкото да спасяват нещо, което няма нужда да се спасява. И не всички хора трябва да бъдат заедно. „Понякога съм за раздялата ако тя ограничава развитието. За мен развитието е по-важно от брака. Тогава е по-добре да си щастлив с друг човек до теб“, казва Кобилкина.

Защо много хора не са щастливи заедно

Защото не прилагат естествените правила на любовта. Жените не са жени във връзката – не са благодарни, не отделят време и не подкрепят партньора, не го следват. Разбира се, в този случай връзката не върви. Ако жената е мъдра, всяка връзка може да е щастлива. Но тя трябва да положи усилия в тази посока.
Днес една от ценностите е да имаш самочувствие, да знаеш кой си, накъде вървиш, какво искаш да ти се случва. Не е добре да правиш много компромиси във връзката, защото така няма да сте щастливи. Партньорът трябва наистина да ни харесва, вдъхновява и на момента да отговаря на ценностите ни, но с времето те се променят.

„Вчера правих семинар за мисията в живота ни. Осъзнах, че на въпроса ако ми остане един месец до края на живота, как бих живяла, преди години моят отговор беше - ще правя семинари по цял ден, ще пиша книги, ще работя. Тогава най-голямата ми ценност беше работата. Сега бих искала да отида на остров и да се забавлявам. Днес моите ценности са коренно различни и моята промяна привлича нови неща в живота“, разказва Наталия. Тя съветва да наблюдаваме себе си сега и да живеем в момента. Не да сме роби на стари усещания или на някакви бъдещи.