Няма по-подходящо четиво след Брекзит от “Записки от един малък остров” и продължението “Пътят към Литъл Дриблинг” на великолепния Бил Брайсън - телевизионен журналист, коментатор и писател. Роден и отраснал в САЩ, той се жени за англичанка и избира Великобритания за своя втора родина. И прави немислимото – успява да стане толкова обичан с текстовете си, че дори англичаните започват да го наричат “осиновено национално съкровище”. А те да го кажат за американец, е направо невероятно.
“Записки от един малък остров” безусловно е най-нашумелият бестселър на разсмиващия до сълзи автор – великолепен коктейл от пътни бележки, документалистика и народопсихология. Според гласуване, организирано от Би Би Си, това е и книгата, която представя най-точно Великобритания. В нея Брайсън ни повежда на едно пътешествие от най-южната до най-северната част на този “малък остров”, за да открием градове, градчета, планини и замъци, но също така странни обичаи, невероятни приумици, абсурдни правила и ексцентрични личностни характеристики. И тъй като и писателят е напълно озадачен на моменти, читателят заедно с него ту открива непознатото, ту осъзнава как тази страна винаги ще остане в известна степен пълна загадка.
Доказателство за това е и продължението “Пътят към Литъл Дриблинг. Нови записки от един малък остров”. Написана двайсет години след първата, тя ни показва автора, опознал в детайли новата си родина толкова добре, че да вземе изпита за гражданство, но не и да престане да се учудва на неочакваните обрати, с които го сблъсква животът във Великобритания. Брайсън предприема нова обиколка на “малкия остров”, за да ни разкрие очарователното и идиотското, комичното и скандалното, всичко най-добро и най-лошо в съвременна Великобритания.
Откъс от "Записки от един малък остров"
"Според мен има три причини, поради които не можете да бъдете истински нещастни.
Първо, вие сте се родили. Това само по себе си е едно изключително постижение. Знаете ли, че всеки път, когато баща ви е еякулирал (а той го е правел доста често), е отделял около двайсет и пет милиона сперматозоида – достатъчно количество, за да може да заселва Великобритания наново на всеки два дни. За да се родите вие, е трябвало не само да принадлежите към една от малкото партиди сперматозоиди, които са имали поне теоретичния шанс да оцелеят, а той е бил минимален, но е и трябвало след това да се състезавате с още около 24 999 999 гърчещи се съперници, които са се опитвали да преплуват влагалищния Ламанш на майка ви, за да дебаркират първи на зрялата яйцеклетка в Булон. Да се родите е безспорно най-изключителното постижение в целия ви живот. И не забравяйте, че точно толкова лесно бихте могли да се появите на този свят под формата на плосък червей.
Второ, вие сте жив. За един съвсем кратък момент в хода на вечността вие имате чудотворната привилегия да съществувате, докато в продължение на цели ери не сте имали тази възможност. И скоро отново ще престанете да съществувате. Това, че може да седите точно тук в този уникален, неповторим момент, да четете тази книга, да дъвчете бонбони, да си мечтаете за страхотен секс с онази великолепна персона от счетоводния отдел, несигурно да се помирисвате под мишниците или да правите каквото и да било, просто да съществувате, е само по себе си цяло чудо.
Трето, вие имате на разположение предостатъчно храна, живеете в мирно време, а и „Завържи жълта панделка на стария дъб“ никога вече няма да бъде номер едно в музикалните класации.
Ако постоянно си припомняте всичко това, никога няма да бъдете наистина нещастни – въпреки че, ако си говорим честно, може да се почувствате почти нещастни, ако се озовете сам в Уестън-супер-Меър във вторник вечерта и навън вали."
Коментари (0)
Вашият коментар