От „Писането не е професия, а призвание да бъдеш нещастен“ на Жорж Сименон; през „Добрият писател вечно се стреми да извърши невъзможното“, казано от Джон Стайнбек; до мисълта на Бредбъри „Твоята интуиция знае какво да напише, така че се разкарай от пътя й“ – „Писането. Професионалните тайни на майсторите в литературата“, съставена от София Петрова, е сборник със съвети, афоризми, философски размисли, интересни хрумки и шеги за занаята, призванието, таланта и начина на живот, наречен писане.
Добрите автори владеят до съвършенство словото, умеят да подбират най-точните думи, със завидна лекота рисуват образи, изграждат несъществуващи светове или проникват отвъд видимото за обикновените хора. Но няма писател, който да твърди, че се е родил научен да пише.
В книгата са събрани съвети от най-големите в занаята за това как да намерим мотивация, да изградим сюжет, да вдъхнем живот на героите, да създадем интересен диалог, да усъвършенстваме стила си, да използваме изразните средства, да усвоим работни навици, да преодолеем писателския блокаж и обезкуражаването, да се справим с критиката, колегите, редакторите и плагиатството.
Над 260 имена се срещат в този сборник – български, чужди, древни, модерни, известни или бутикови. В този невероятен коктейл са забъркани Аристотел, Плиний, Виктор Юго, Чехов, Гогол, Толстой, Волтер, Вирджиния Улф, Агата Кристи, Кърт Вонегът, Габриел Гарсия Маркес, Джон Стайнбек, Милан Кундера, Умберто Еко, Стивън Кинг, Джоан Роулинг, Джон Грийн… Достойна компания им правят Иван Вазов, Йордан Йовков, Блага Димитрова, Атанас Далчев, Богомил Райнов, Йордан Радичков, Георги Господинов, Захари Карабашлиев.
Събраните в тази книга съвети и цитати са не само полезно напътствие в света на творческото писане, но и прекрасно средство за опознаване на литературата отвътре, откъм процеса на създаването й. За това обогатяване помага и втората част на книгата – биографични бележки на всички цитирани писатели.
В мъдростта или остроумието на отделните автори читателят лесно ще разпознае белезите на стила и на епохата, в която са били изречени думите им. Пред нас се разкрива целия творческия процес - как, кога и най вече защо авторите пишат.
Въпреки всички различия помежду си, творците често са изненадващо единодушни, ала нерядко влизат и в противоречия. На кого ще повярваме, зависи само от нас.
Откъс
За да го обобщим: ако искаш да пишеш, да създаваш, значи трябва да си най-завършеният глупак, който Господ някога е пускал из белия свят.
Трябва да пишеш всеки ден от живота си.
Трябва да четеш ужасяващо тъпи и блестящи книги и да ги оставиш да се сблъскат в красива борба вътре в главата ти, вулгарна в един момент и брилянтна в следващия.
Трябва да се спотайваш в библиотеките, да се катериш по купчините като по стълба и да вдъхваш аромата на книги като парфюм, и да носиш книгите като шапка върху смахнатата си глава.
Желая ти боксов мач с Творящата Муза, който да продължи цял живот.
Желая ти лудост и глупост, и умопомрачение.
Желая ти хистерия и нека от нея излязат пет истории – научна фантастика или други.
Което всъщност значи – желая ти да си влюбен всеки ден през следващите двайсет хиляди дни. А извън тази любов, забелязвай света!
Рей Бредбъри
Коментари (0)
Вашият коментар