"Щъркелите и планината" е една от най-чаканите книги тази година, защото е дело на носителя на международната награда за разказ на Би Би Си Мирослав Пенков. Всъщност писателят спечели множество призове със сборника си "На Изток от Запада", затова всичките му почитатели с нетърпение посягат към дебютния му роман. Всяко изречение в него ни напомня, че Пенков е преподавател в докторската програма по творческо писане на университета на Северен Тексас. Стилът му е изпипан до съвършенство, действието идеално премислено, интригата – завладяваща. Доказателство колко добра е тази книга е фактът, че веднъж потънали в нея, напълно забравяте за всичко около себе си… всъщност дори не помните, че четете, а просто съпреживявате.
Но това не е роман за едно момче, върнало се от САЩ, за да издири дядо си в затънтено селце в Странджа. Не е история само за любовта му към дъщерята на деспотичния имам. Дори не е разказ за незарастващите рани на десетилетен раздор. Това е пътуване в миналото сред съдбите на нестинари, еничари, хайдути, през огорчението от комунизма до надеждите за светло бъдеще в чужбина, които обаче водят отново до началото и връщат към отмъщение, клетви и кръв. Историята сякаш се върти в кръг и колкото по-далеч се опитват да избягат героите, толкова по-близо се оказват до призраците, които ги преследват.
Но дали под праха на миналите дни, под тежестта на страховитите тайни няма в крайна сметка все пак да пораснат новите пролетни треви, новите надежди… или и те бързо ще се превърнат в пепел. Както пише “Чикаго Ривю ъф Букс”: “Красив и обсебващ, този роман се потапя в болезненото минало и настойчиво пита: до каква степен сме обречени да го преживяваме отново и отново? И в кой момент сме готови да го пуснем и да се освободим?”
Коментари (0)
Вашият коментар