Жените обичат с ушите, мъжете - с думи

Любовно писмо на Джони Кеш до съпругата му е най-романтичното, писано някога.
Прочувствените, ръчно написани думи от кънтри легендата Джони Кеш до най-любимата му Джун Картър увенчаха Мъжа в черно като автор на най-ултимативното любовно писмо за всички времена.

Декларираната любов в писмен вид е изповед от 1994 година. Кеш излива влюбеното си съдържание на хартия навръх 65-годишния юбилей на единствената му. Писмото на Кеш е адресирано до „най-великата жена, която някога съм срещал”.

„Ние остаряхме и свикнахме един с друг. Ние мислим еднакво. Четем взаимно мислите си. Знаем от какво другият има нужда, без да питаме. Понякога сме раздразнени един от друг. Може би понякога възприемаме другия за даденост. Но от време на време - като днес например, аз размишлявам върху това и осъзнавам какъв съм късметлия, че мога да споделя своя живот с най-великата жена, която някога съм срещал. Ти все още ме вдъхновяваш и омайваш. Ти ми въздействаш да бъда по-добър. Ти си обектът на моето желание, ти си номер едно причината за моето съществуване на Земята. Обичам те толкова много.”

Съперниците, на които не достигат няколко любовни слова

На второ място е Уинстън Чърчил с негово писмо до съпругата му от 1935 година.
„Моя мила Клеми, в твоето писмо от Мадрас си написала няколко думи, които са много скъпи за мен. За това, че съм обогатил живота ти. Не мога да ти опиша какво удоволствие ми достави това, защото аз винаги съм се чувствал толкова поразително отдаден на теб.”

На трето е Джон Кийтс, който през 1819 година казва на съседката си Фани Брауни, че не може да живее без нея.
”Не мога да съществувам без теб. Толкова съм разсеян, че забравям за всяко нещо, но не и да те видя отново. Моят живот, изглежда, спира там, не мога да погледна отвъд това. Ти ме погълна.”

На четвърто е Ърнест Хемингуей, който заявява любовта си към Марлене Дитрих през 1951-ва.
„Не мога да ти опиша как всеки път, когато те прегръщам, се чувствам като у дома си.”

На пето е Наполеон Бонапарт, който изпраща любовта си на Жозефин през 1796 година.
„Откакто те оставих, постоянно съм в депресия. Моето щастие е да бъда близо до теб. Непрекъснато живея в спомените си за твоите ласки, за твоите сълзи, за твоето внимание и грижа. Очарованието на несравнимата разпалва и поддържа пламъка на моето сърце.”

На шесто място е Ричард Бъртън, който през 1964 година пише на Елизабет Тейлър колко е красива.
„Моите слепи очи отчаяно чакат да те зърнат. Ти, разбира се, не съзнаваш колко обаятелно красива си и колко специална и опасна е твоята прелест.”

На седмо е кралят любовчия Хенри VIII с израза си на любов към Ан Болейн, която обезглавява по-късно.
„Моля те да разбера твоите намерения за любовта между нас. Необходимостта ме принуждава да получа отговор, повече от година съм ударен от стрелата на любовта и не съм все още сигурен дали ще се проваля, или ще намеря място в сърцето ви.”

На осмо е Бетовен, който описва любовта си до неговата „Безсмъртна любима”, чиято самоличност и до ден днешен остава мистерия.
”Въпреки че още съм в леглото, моите мисли летят към теб, моя Безсмъртна любима. Бъди спокойна – обичай ме – днес – вчера – какъв мъчителен копнеж по теб – ти – ти, мой живот – мое всичко – сбогом – о, продължавай да ме обичаш – никога не подценявай най-вярното сърце на твоя любим. Завинаги твой. Завинаги моя. Завинаги наше.”

На девето е Джералд Форд, който напомня на съпругата си Бети за тяхната любов и за любовта на семейството им, след като тя е диагностицирана с рак на гърдата през 1974-та.
„Няма думи, които адекватно да изразят нашата дълбока, дълбока любов. Ние знаем колко велика си ти и ние, децата и баща им, ще се опитаме да бъдем толкова силни, колкото си и ти. Ние имаме вяра в теб и във волята на Господ. Нашата тотална любов към теб е вечна.”

На последно място е Джими Хендрикс, който казва на „малкото си момиченце” да разпери крила.
”Щастието е в теб. Затова отключи оковите на своето сърце и си позволи да разцъфнеш като сладкото цвете, което си в действителност. Аз знам отговора – просто разпери крилата си и се освободи.”