Жоел Дикер е млад швейцарски автор, който впечатли милиони читатели по света. Едва 30-годишен той вече е удостоен с голямата награда за роман на Френската академия и е номиниран за престижната “Гонкур”. Романът му “Истината за случая Хари Куебърт” му носи световна слава, която той се опитва да защити с новата си творба “Книга за Балтиморови”.
Това е семейна сага, разказваща за двата клона на един род – двама братя, толкова еднакви и толкова различни, техните съпруги и деца. Чрез историите на тримата братовчеди се проследяват превратностите в живота, нетрайността на материалните блага, трудностите на братската обич, предателствата, обратите, премълчаваните тайни. Съдбата на семейството е поднесена като мозайка – но не цяла, а на разпилени и разпръснати парчета, които читателят открива едно по едно в разбъркан ред и трябва сам внимателно и точно да подреди. За да открие обичта, която сплотява едно семейство, но и завистта и съперничеството, които го разделят. Защото ударите, нанесени ни от най-близките хора, са най-тежки.
Но това е книга и за прошката, за достойнството, за възможността да превъзмогнеш миналото, за любовта. Най-важната роля в романа има писането – като труд, но и като терапия. Единствено чрез разказването на историята си героят може да я преживее, да изпита наново болките, за да ги преодолее, да съживи щастливите моменти, за да ги създаде отново. В романите на Дикер словото играе своята неизменна спасителна роля и в крайна сметка се оказва по-важно дори от любовта – то носи така търсеното изцерение. Защото това не е само книга за Балтиморови, а преди всичко книга за един писател, който живее колкото в настоящето, толкова и в миналото; колкото в реалността, толкова и в думите, които пише.
Коментари (0)
Вашият коментар