От мъжете олимпийци започва същинската еволюция на банския костюм

l Бикините имат взривяващ ефект и затова носят името на остров, на който се провеждали ядрени опити
l От две години мюсюлманките могат да плуват с модерните буркини

Революцията в модата на банските костюми настъпва с разделянето им на две части и кръщаването им на място за ядрени опити в Тихия океан, но още преди това старт на съществената еволюция на плажното облекло бива даден от мъжете олимпийци. Силният пол започва да диктува правилата в модата на банските в края на ХIХ век, след като плуването е обявено за олимпийски спорт. Така състезателите започват да обличат къси прилепнали триъгълни плувки от червена басма, като отъпкват пътя за значимата трансформация на плажните тоалети и при дамите през следващите години.

Ето че през 2016 г. точно на летните олимпийски игри в Рио бе отбелязан забележителен контраст на две култури чрез техните съвременни, но и различни тенденции в банските костюми.

В среща на женските отбори по плажен волейбол на Германия и Египет от едната страна на мрежата застанаха състезателки с оскъдни екипи, а от другата техните съпернички бяха облечени с дълги панталони и блузи с дълъг ръкав. По време на мача в уникален кадър бяха уловени 19-годишната египтянка Доа Елгобаши и германката Кира Валкенхорст в борба за топката, която беше определена

като сблъсък на две цивилизации, или бикините срещу буркините.

Такава среща на крайностите се наблюдава все по-често по най-екзотичните и нагорещени плажове из света, защото, докато европейката смело се разсъблича през последните сто години, облеклото за плуване на мюсюлманката все още се доближава повече до това на древните гърци от 350 г. пр. Хр.

Екзотичните красавици, които изповядват исляма, не могат да се разголват и са принудени да влизат във водата на обществени места единствено в добре загърнатите си тоалети, а от две години насам - и със специални костюми, наречени буркини. Този вид бански се продава и бързо набира популярност от 2014 г. Създаден е в Австралия, а името му е съчетание от думите бурка и бикини. Дизайнът се състои от покривало на главата, халат с дълги ръкави и панталони, като

на показ остават само стъпалата, лицето и

ръцете на жената.

Продуктът има невероятен успех в Дубай и Либия, а вече се продава и на европейския пазар.

Модните експерти са категорични, че буркините са обект на интерес главно, но не и единствено от страна на мюсюлманките. Този плажен костюм може да бъде избран и от много британки с твърде бяла и нежна кожа, за които силното слънце е сериозен проблем.

Близки по вид до буркините са били и дрехите, с които са се къпели древните елинки. Те са носели тоги, които представлявали увито около тялото полукръгло парче плат с дупка около врата. През Античността къпането в различни водни басейни се радвало на широк интерес, а в Древен Рим баните дори се превръщат в култ, като хората се къпят голи или с дълги ризи.

След падането на Римската империя плажните облекла потъват в забвение, защото водните спортове спират да бъдат практикувани.

По времето на Луи XIV и жените, и мъжете се къпели само по бельо. Именно държавата на Краля Слънце може да бъде посочена за вид родина на същинския бански костюм, където той се ражда и търпи най-сериозни промени през времето.

Когато през ХVIII век по крайбрежията на Франция и Англия започват да никнат един след друг курорти за отдих,

се налага и изобретяването на първите специални облекла за плуване,

които все още изобщо не приличали на съвременните. Те представлявали дълги и доста неудобни комбинезони за жените и плътно прилепнали по тялото памучни трика с ръкави до лакътя и крачоли до коленете за мъжете.

В този период в Европа и най-вече във Франция постепенно започва бавното освобождаване от робските вериги на строгия морал под влиянието на идеите на философа Жан-Жак Русо.

Така с постепенното разчупване на консервативното мислене през XIX век започва и видимата трансформация на банските костюми. Те стават по-къси, по-практични и най-важното - настъпва отделянето на женския от мъжкия тоалет за плуване.

Пак във Франция се появяват обтегнатите по тялото раирани мъжки бански, които най-често са в бяло и синьо, докато тогава дамите все още са принудени да влизат във водата с рокли до коляното, носени с панталони буфон.

Нежният пол трябва да издържи с тази премяна само до края на ХIХ век, когато с обявяването на плуването за олимпийски спорт настъпват съществени промени в дизайна на банските. Те биват прокарани от мъжете спортисти, които започват да носят къси прилепнали триъгълни плувки от червена басма. Тяхната находчивост провокира необходимостта от постепенно усъвършенстване и на дамските премени за плуване. По това време жените имат крещяща нужда от повече удобство във водата, защото се къпят с туника и панталонки, които почти напълно скриват тялото. Най-лошото е, че това облекло

се изработва от шевиот или вълна, което го прави напълно абсурдно

Как би могла да плува една жена с прогизнала вълна върху себе си?!

На границата между двете столетия този мъчителен модел е заменен от екип, състоящ се само от една част. Той е популяризиран от плувкинята Анет Келерман, която дори е задържана за непристойно поведение, защото излагала на показ ръцете, краката и шията си благодарение на своя бански. Арестът и не спира стотици жени в света да станат нейни последователки.

С всяка следваща година плажното облекло става все по-дръзко.

Коко Шанел също изпитва остра нужда да разголи краката, ръцете и раменете си, като

лансира модата на “почерняването” през 1920 г. Моделиерката налага предпочитанието към костюма от една част, а по същото време бива произведен и първият такъв ластичен бански от компанията "Янцен".

В следващите десет години започват да се носят и плажни облекла без гръб, а в средата на ХХ век термините “бански” и “плувен костюм” започват да се възприемат като определение за едно и също.

Постепенно назрява необходимостта от разделянето на две части на плажния тоалет, както и от неговото минимализиране.

През 1946 г. френският инженер Луи Реар разработва дизайн на женски бански костюм, който се състои от бюстие от два триъгълника, съединени с връвчица, и изрязани гащички. За своето творение той се вдъхновява от изображенията на гръцки атлетки върху керамични съдове от 1400 г. пр. Хр. Реар държи да даде най-подходящото име на своя продукт и накрая му хрумва брилянтна идея, докато чете за ядрените опити на американската армия, които се правят на необитаем атол от Маршаловите острови в Тихия океан. Името му било Бикини. Французинът сметнал, че неговото изобретение ще предизвика истински фурор и ще взриви обществеността точно като експлозия на атомна бомба, затова няма по-подходящо име за него от "бикини".

Новият бански костюм излиза на бял свят на 5 юли 1946 година и е толкова разголен, че парижките манекенки не събират смелост да се разходят с него на подиума.

С представянето на модела пред публика дръзва да се наеме единствено 19-годишната стриптийзьорка Мишелин Бернардини.

Според тогавашните естетически виждания тя изобщо не била красавица, но веднага след нейната демонстрация на бикините славата бързо я спохожда, а почитателите й стават безброй.

Правото на Реар да се титулува като първия създател на съвременния бански костюм бива оспорвано и от друг французин. По същото време, когато инженерът създава своите бикини, костюм от две части излиза и изпод сръчните ръце на модния дизайнер от Кан Жак Хейм. Той нарича своето творение The Atom и го представя като най-малкия бански костюм в света.

Реар веднага реагира остро на неочакваното съперничество и заявява, че неговите бикини са

"по-малки от най-малкия в света бански костюм".

Бикините успяват да се наложат, въпреки своята прекалена атрактивност, донякъде и заради необходимите икономии по време на война. През 1943 година в САЩ било предложено да се съкрати с 10% разходът на платовете, изразходвани за ушиването на един женски бански костюм. Така най-малкият костюм отговаря на нуждите на времето.

И все пак противниците на голотата не могат да приемат бъдещето, което обещават на света бикините, и те са забранени в католически страни като Испания, Португалия и Италия. Различни организации, които се борят за по-висок морал, успяват да облекат добре дори най-големите красавици в Холивуд, като зрителите нямат шанс да зърнат някоя от тях с бикини. Поне до 1957 година, когато Брижит Бардо предизвиква шумен скандал с разкриването на прелестите си на големия екран във филма "И Бог създаде жената" чрез новия модерен бански.

Списание Modern Girl заявява, че е "абсолютно невъзможно да си представи човек, че порядъчна девойка е способна да облече такова нещо" - атакувайки безпощадно бикините.

Техният възход обаче няма как да бъде спрян. През 60-те години в Америка те дори биват обожавани и стават все по-изрязани. Стига се дотам, че дизайнерът Руди Гернрайх изобретява скандалните монокини - никакво горнище, само долнище.

За щастие на по-срамежливите представителки на нежния пол в края на 70-те отново излиза на мода целият бански. В началото на 80-те пък се появява и бразилският тип "танга", вдъхновен от традиционните одежди на местните племена в Амазонка.

През това време мъжките бански се развиват успоредно с женските, при дизайна им се запазва кройката тип шорти, които прогресивно покриват по-малка част от тялото.

Днес модерният дамски бански костюм вече няма с какво да изненада и скандализира, а много по-фрапиращ за хората е неговият вид отпреди стотици години, защото ето че буркините шокират повече от бикините.