Първият компютър на Джон Атанасов решава 29 уравнения за 1 час. Бащата на хапчето “антибебе” е сред 30-те най-влиятелни личности на миналото хилядолетие. Докато работи с Мария Кюри, Георги Наджаков създава копирната машина.
Само 690 щатски долара са необходими на Джон Атанасов, за да създаде първия компютър. Едва 36-годишен, той записва името си в историята с изобретяването на първия електронен дигитален компютър. Макар да се ражда и живее в Щатите, в кръвта му тече българска, ирландска и френска кръв.
Интересът на Джон към математиката се появява още от детска възраст, а до създаването на великото изобретение усилията му са съпроводени от много неуспешни опити. След поредните несполучливи експерименти Атанасов се качва в колата и кара без посока. Така се озовава в крайпътно заведение в Илинойс. Там на чаша бърбън му хрумва идеята за нов тип цифрова машина, която се различава от всичко известно дотогава. Новото изобретение създава с помощта на Клифорд Бери и го нарича ABC компютър, съкратено от Атанасов-Бери компютър. Машината успяла да реши 29 уравнения с 29 неизвестни за един час, надскачайки многократно предишния рекорд от 381 часа.
Атанасов посещава само два пъти България и е удостоен с ордени от първа степен, а първият открит и изследван от наши сънародници астероид носи неговото име.
Изобретенията с български корени не се изчерпват само с компютъра на Атанасов. Първият дигитален ръчен часовник, първата компютризирана система за измерване на замърсявания, първият в света безжичен сърдечен монитор са дело на Петър Петров. Смятан за един от най-продуктивните изобретатели във втората половина на ХХ век, той сменя 26 длъжности. Професионалните му роли включват: участие във Втората световна война, строеж и дизайн на кораби, изграждане на мостове и електроцентрали в Индокитай, инженер по конструиране на ракети и президент на фирма.
Изобретяването на безжичния сърдечен монитор и дигиталния часовник го прави известен. Новият часовник, наречен "Пулсар", е иновативен и оригинален. Показва времето, като се натиска бутонче и върху циферблата се изписват светещи в червено цифри. По онова време струва 2100 щатски долара, а един от прототипите му се съхранява и до днес в най-големия музеен комплекс в света в американската столица.
Сред откритията, направени с помощта на българи, почетно място заема и копирната машина. В нейната основа стои откритото от академик Георги Наджаков фотоелектретно състояние на веществото.
Българинът специализира във Франция, където работи заедно с Мария Кюри, а зет й Фредерик Жолио-Кюри му е личен приятел. Откритието на Наджаков слага край на дългите часове преписвания в изготвяне на копия. Без него животът ни днес би бил немислим.
А чували ли сте досега името Асен Йорданов? Е, ако не сте, то от днес нататък ще се гордеете с още един велик български изобретател и неговите постижения. Йорданов е смятан за основател на авиоинженерството у нас, създава въздушната възглавница и телефонния секретар, конструира в САЩ първия пътнически транспортен самолет и е главен конструктор на самолетите “Боинг”. Българинът е автор на редица книги за авиацията, които служат за учебници на американските летци. Нийл Армстронг дори споделя:
“От него както аз, така и всички колеги сме се учили на авиация." Но опитът и познанията му не се изчерпват само в самолетостроенето.
Още през 50-те години на миналия век българинът е прозрял необходимостта от повишаване на сигурността на автомобилите и става част от екипа, създал въздушната възглавница. Работи и върху изобретяването на "Джордафон", предшественик на днешния телефонен секретар. Апаратът дори давал възможност на няколко души едновременно да разговарят помежду си.
В областта на автомобилостроенето задължително трябва да споменем и Румен Антонов, изобретил уникална автоматична скоростна кутия. Тя е подходяща за малки коли и е много по-лека и икономична от традиционните. "Сузуки", "Хонда", "Рено" и "Тойота" използват изобретението на Антонов. Всъщност от японския концерн първоначално опитали да вземат кутията без необходимия лиценз, но са осъдени.
Интересен е и фактът, че български евреин създава противозачатъчните и така поставя началото на нова сексуална революция. Карл Джераси е наричан бащата на хапчето "антибебе", но не харесва прякора си. Скромно заявява, че то е създадено от цял екип, като целта му е била да спре абортите, а не бебетата.
По повод настъпващото ново хилядолетие в. "Лондон таймс" постави името на Джераси в списъка с 30-те най-важни личности за изминалия милениум. То стои редом до Шекспир, Магелан, Айнщайн, Дарвин и Ленин. "Ние, учените, не сме толкова важни. Ако не беше живял Айнщайн, някой друг щеше да излезе с теорията на относителността. Ако не бях живял аз, някой друг щеше да синтезира хапчето. Ако не беше живял Шекспир обаче, нямаше кой да напише "Крал Лир", отбелязва скромно Джераси.
Коментари (0)
Вашият коментар