Мъжеството на Кристина Шведска в “Момичето крал”

Биографичната драма обрисува кралицата с твърд характер, която захвърля короната, за да приеме католическата вяра и да се отдаде свободно на науката и изкуството

Сурова, властна, смела и интелигентна, Кристина Шведска е родена с истинското мъжество, което трябва да притежава един крал. И все пак като монарх на Швеция тя избира да захвърли короната и да стане покровителка на редица поети, художници и изобщо артисти.

Нейният неотстъпчив нрав, неизчерпаема жажда за знания, любов към философията и дори афинитет към собствения пол са нагледно обрисувани в биографичната историческа драма "Момичето крал". Международната продукция на Финландия, Германия, Канада, Швеция и Франция е режисирана от Мика Каурисмаки, а пред камерата се изявяват Сара Гадон, Микаел Нюквист, Малин Буска и др.

Филмът проследява периода от живота на Кристина Шведска от нейното

възкачване на престола, когато е едва шестгодишна, до нейната абдикация и предаването на властта в ръцете на Карл Х през 1654 г.

Кристина е единственото оцеляло дете на прочутия крал Густав II Адолф и на Мария-Елеонора от Бранденбург. Баща й почива след Битката при Лютцен и в продължение на няколко седмици тя става свидетел на гротескната мъка по загубения обичен съпруг на своята майка. В лентата малката принцеса е принуждавана всяка вечер да целува за лека нощ трупа на покойния крал, докато този кошмар не бива прекратен от аристократичния елит. Кристина е спасена от вредното влияние на своята психично нестабилна майка и така попада под крилото на епископ Йоханес Матия, който изпълнява волята на нейния баща да я възпита като мъж. Благодарение и на благоразположението на видния аристократ Аксел Оксенщиерна тя е коронована на рождения си ден през 1644 г., като още преди това той я кани на срещите на кралския съвет. Макар да има нужда от неговата подкрепа,

Кристина е толкова своенравна,

че от съвсем рано

започва да му противоречи и да се налага. С годините самочувствието и нараства и без никакъв страх тя е склонна на действия, които шокират нейното обкръжение.

Кралицата дори не държи да запази в тайна аферата си с една от своите придворни дами и се отдава на

скандалната си страст

към красавицата

почти без задръжки. Поне до момента, в който влиятелните й приятели не се погрижват да задомят нейната изгора и да ги отдалечат една от друга.

През цялото си управление Кристина враждува със Съвета, който се стреми да ограничи властта на монарха и желае малка победоносна война, докато кралицата решава да построи в Стокхолм най-голямата библиотека в Европа. Нейното любопитство и необходимост от познания и изкуство не могат да бъдат ограничени.

Тя блести еднакво добре както в ездата и чисто физическите занимания, така и в проявленията на ума. Като истински полиглот тя се интересува силно от историята, музиката, литературата и особено от философия на всички езици. Повлияна е силно от идеите на Рьоне Декарт и води сериозни разговори с него както чрез писма, така и чрез комуникация на четири очи.

Именно тяхното познанство и общи схващания събуждат нейния интерес и желание да се свърже с йезуитите и да приеме католицизма. По онова време обаче Швеция е крайно протестантска страна и подобно действие от страна на монарха е равносилно на държавна измяна.

Всички очакват от кралицата да се омъжи и да осигури наследник на престола, вместо да се изкушава от чужди религии. Кристина обаче

категорично отказва

да се омъжи, и то в момент на финансова криза,

когато щедро прахосва пари и повсеместно продава земи.

През 1654 г. кралицата предприема конкретни стъпки и принуждава парламента да приеме нейното решение за абдикация в полза на братовчед й Карл Густав, когото тя обявява за свой син и престолонаследник. На 6 юни му предава властта, а през следващата година официално приема католическата вяра. Заживява в Рим и става част от обществения и културния живот, като нерядко се меси и в управлението на папските владения.

През 1656 г. договаря с Мазарини споразумението от Компиен, съгласно което французите получават папската благословия да завладеят Неапол за нея, а тя да им го завещае при смъртта си. След провалянето на този замисъл Кристина се връща в Рим, като

често се меси в

избора на папа,

подкрепя оперното изкуство и пропагандира идеята за кръстоносен поход против Османската империя.

Кристина Шведска почива на 62 г. и е една от малкото жени, погребани във Ватиканското грото.

Биографичната драма "Момичето крал" има две награди за най-добра актриса и най-добър филм от кинофестивала в Монреал през 2015 г. Премиерата на лентата у нас е на 16 септември.