Откаченият свят на Bastille

Не е сигурно дали някой, дори и Bastille, колко голям ще е успехът на дебютния им албум Bad Blood. Преди пет години вокалистът Дан Смит беше 25-годишен младеж, който правеше музика само за собствената си спалня. Днес той има 5 милиона последователи в социалните мрежи, удвоил е продажбите на записите си и обикаля света със своето турне.
Но с подобен успех идват и притесненията. С толкова много хора, които трябва да задоволи, Смит започва да получава паникатаки, и то на сцената, докато пее. Подобно нещо му се случва на един от най-големите фестивали - Glastonbury, а по-късно обяснява: "Ако не си екстроверт, подобно нещо - като да пееш пред толкова много хора, провокира силна тревожност."
И докато Bad Blood е вдъхновен от митологията, историята и телевизията, съдържайки песни като Pompeii, Icarus, Laura Palmer, то новият им албум Wild World е изграден върху това какво се случва тук и сега. И най-вече за слабостите на Смит.
Първата песен от албума Good Grief разказва за смърт и погребения, и тъга, но, разбира се, в стила на Bastille. От друга страна Warmth е пък за телевизията, променена от политическия сезон. Тя вероятно може да се превърне и в химн на годината в Америка. Препратките от поп културата продължават и в Four Walls, вдъхновена от романа на Труман Капоти "Хладнокръвно".
Wild World e триумфален албум, непоколебим в своята способност да възбуди слушателите и непреклонен пред стремежа си да бъде номер едно.