Откровението на Бегбеде в "Идеалът"

“Всички страдаме с наслада под диктатурата на красотата. Аз свидетелствам, за да се освободя от чувството за вина”, казва френският писател

Да се надсмееш над себе си, да разкритикуваш света, към който принадлежиш, да окарикатуриш чуждите и собствените си демони и да те аплодират за стореното - това е неподражаемият стил на Фредерик Бегбеде.

Бляновете - споделени, красиви, но и опасно лъжовни, са оголени и показани без ретуш под режисурата на френския писател в неговия филм "Идеалът" (L'Idеal). С лентата, заснета по книгата му "Помощ, простете", бе открит кино-литературния фестивал "Синелибри".

С "Идеалът" Бегбеде за втори път пренася свой роман на големия екран, след като дебютира в ролята на режисьор, който свърза света на литературата и киното чрез собственото си творение с "Любовта трае три години".

"Защо един писател решава да се захване с киното? - сам задава въпрос и дава отговора популярният автор - Несъмнено, за да разсъблича актриси.

Но все пак съзирам и три други причини: Първо - за да овладее друг език. Второ - за да излезе навън. И трето - за да не е толкова самотен."

Сценарият също е дело на Бегбеде, а пред камерата в главната роля влиза Гаспар Пруст.

Като всеки човек на изкуството писателят с известна боязън и любопитство очакваше реакциите в зала 1 на НДК към своето творение - и успя да провокира публиката и да я направи свой съучастник. Така мисията по трансформацията на историята от хартията на екрана се оказа успешна. За личното си удоволствие обаче е отговорен всеки читател и киноман, който

трябва да следва

едно основно правило,

за да бъде предан

първо на собствения си вкус, а после и на писателя и режисьора, а то е - първо лентата, после книгата. Такъв е и съветът на Бегбеде.

"Разбира се, много ме е страх. Всеки читател прави собствен филм в главата си, след като е прочел книгата. Аз имам своята версия. Когато четеш произведение, ти си режисьорът на филма, който създава историята в главата ти. Когато обаче после отидеш в киното, за да видиш как е пресъздадено на големия екран, никога не е същото. Когато аз самият чета книга, а след това видя филма по нея, никога не го харесвам.

Направил съм два филма досега и винаги ги правя различни от това, което съм написал.

Те не са действително адаптация за екрана.

Да, героите са същите, но историята е друга", обяснява авторът на "Прозорци към света".

Сюжетът в "Идеалът" се развива десет години след това в "Помощ, простете" и докато на страниците главният герой Октав се изповядва пред свещеник в църква, във филма подобно откровение липсва, то идва по различен начин - чрез посланията на самото действие.

Октав Паранго е наемник на руски олигарси и ловец на красавици, които вербува с обещания за бляскаво бъдеще, лавина от пари, слава и разкош, а иначе казано - похот, завист и падение (често буквално падане на колене пред камерата на нискобюджетна порнопродукция). Октав се вихри предимно на територията на Москва, но е отзован в Париж по спешност от управата на козметичния корпоративен гигант "Идеалът".

Фирмата има нужда от него, защото е сериозно дискредитирана от шумен расистки скандал, забъркан от тяхна моделка. Компанията има нужда от най-съвършената и обаятелна красавица, която да накара всички жени по света да се чувстват дебели, грозни и невзрачни, да събуди копнежа им да бъдат като нея и да харчат със зверски хъс купища пари за мазила без всякаква полза,

защото техният идеал ще

е все така недостижим.

"Филмът е каталог на мечтите - почти всички опасни или лъжовни. Често бъркаме идеала си.

Да живеем сред манекени? Да избягаме далеч от обществото? Да вдигнем революция? Капитализъм, комунизъм, национализъм, социализъм, националсоциализъм... Всички идеали са преразгледани и осмяни (без ислямизма, защото не искам да бъда обезглавен).

Пропагандата има за задача да ни убеди, че ще бъдем щастливи по един или друг начин. Френският лукс е новият опиум за народа. Естествено, става дума за окарикатуряване", каза в речта си преди прожекцията на филма писателят.

Нападките към Бегбеде не закъсняват, а фактите са срещу него. Как може да се присмива на света на модата, на която самият той служи? Лицемерие ли е да иронизира рекламния бизнес, след като ръководи списание (Lui, френско еротично списание - б.а.), в което снимките се ретушират? Защо е заклет почитател на физическата красота, след като я намира за фашистка.

"Открай време

подходът ми е бил такъв: съдържа се в една простичка дума - самокритика.

В "Идеалът", както и в "99 франка" исках да обърна срещу професията си нейните собствени оръжия.

По-скоро се опитвам да преодолея противоречията си, като ги показвам, отколкото лицемерно да ги крия.

Да, възмущава ме несправедливостта, която забранява на жените да остаряват, да надебеляват и им налага непостижим физически модел, без помощта на "фотошоп" или хирург. За всички е ясно, че рекламата е лъжовна, расистка и сексистка, но същевременно аз си изкарвам хляба от тази система. Значи съм доносник, предател.

Аз свидетелствам, за да

се освободя от

чувството за вина.

Опитвам се донякъде да променя нещата от моето ниско ниво, но не съм нито светец, нито пример за благочестие. Противоречията ми са жалки и аз ги показвам във филма, защото те са такива и в обществото, в което живея: всички страдаме с наслада под диктатурата на красотата. Харесваме удобния си затвор", признава Бегбеде.

Последната прожекция на "Идеалът" в рамките на "Синелибри" ще бъде на 15 октомври от 19 ч в кино "Люмиер".