"Броят на глупостите, извършени по волята на разума, са много повече, отколкото тези, които са извършени от чиста глупост." - Чарли Чаплин
Планът е изпипан. Цялата схема на престъплението изглежда като лесна, но малко мръсна работа. 22-годишният поляк Роман Вардес е свършил своята част като "мозък на операцията", затова на 38-годишния българин Ганчо Ганев се пада да се поизцапа.
През нощта срещу 2 март 1978 г. двамата моторни механици пристъпват в гробището на швейцарското селце Корсие сюр Веве, близо до Лозана. Ганев запретва ръкави, прогизнал от поройния дъжд, който се излива. Емигрантът сам разкопава сравнително пресен гроб. С неговия партньор са решени да откраднат тялото на мъртвеца и да изиграят главните роли в продуцираната от тях история, наречена "Кражбата на века".
Пороят обаче обърква "гениалния замисъл"
на Вардес, който е инструктирал Ганчо да не вади ковчега от земята, а само да го зарови по-надълбоко и така да заблудят близките на покойника, че той е бил преместен наистина. Гробът обаче се пълни с вода и тандемът трябва да импровизира. Полякът и българинът изтеглят 240-килограмовия сандък, натоварват го в автомобилен фургон, закарват го на двайсетина километра от гробището и го закопават в нива с пшеница до Женевското езеро. Завръзката е налице и се преминава към следващия епизод - изнудването.
На 20 март 51-годишната вдовица на покойника чува в слушалката на телефона непознат и заплашителен глас да иска откуп от 1,5 млн. швейцарски франка, за да върне тялото на нейния съпруг. Без да губи никакво самообладание, жената отвръща: "Съжалявам, моят мъж е на небето и в сърцето ми."
След още няколко дни главните герои се изнервят и започват да губят търпение, защото искат най-сетне
да спечелят от "немия" мъж, чийто покой би трябвало
да бъде безценен.
Вардес се разгневява и заплашва живота на двете най-малки деца на вдовицата, а в същото време полицията вече подслушва нейния телефон и чува тази закана. Така Уна привидно се съгласява
да изиграе поддържаща роля
в тази криминална комедия и уж склонява да плати откупа. Похитителите обаче долавят измамата и се покриват, но продължават да тормозят семейството със заплахи, че ще отвлекат най-малкия син на покойника.
Развръзката наближава и месец след "нарушаването мира на мъртвите", тандемът е арестуван. Вардес получава 4 години и половина строг затвор, а Ганев - само 18 месеца, навярно за положения физически труд, с който предимно допринася към престъплението.
Мъртвецът отново е положен в отреденото му място за вечен покой.
Този път по предложение на полицията и със съгласието на семейството гробът бива покрит с 2-метрова бетонна плоча, така че никой повече да не може да смути съня на този великан.
"Животът е пиеса, която не се репетира."
С неговите собствени думи може да се опише последният "филм", в който изиграва една от главните роли дори след своята смърт легендарният Чарли Чаплин. Именно знаменитият комик е мъртвецът, който двамата механици си позволяват да притеснят.
Ето така един българин и един поляк, измъчени от неволите на емигрантството, в стремежа си да забогатеят и да си уредят по-добър живот си открадват единствено световна слава.
Самият Чаплин навярно добре би се посмял с тези двама "режисьори", но и би разбрал напълно подбудите им, защото и неговата житейска приказка не е пропита само с блясък и смях.
На Рождество Христово през 1977 г. Великият диктатор в киното преминава от своя сън към вечния си живот. Преди да почине на 88 години в малкия швейцарски град Веве, Чаплин се изповядва в прощално писмо до дъщеря си Жералдин.
"Мое момиче,
Сега е нощ. Една коледна нощ. Всички невъоръжени воини в моята малка крепост заспаха.
Да! Аз съм Чарли! Аз съм старият шут! Ти не ме познаваш, Жералдин... Колкото и приказки да съм ти разказвал в ония далечни нощи, своята приказка аз никога не съм ти разказвал... А тя също е интересна... Приказка за един гладен шут,
който танцуваше и пееше в бедните
квартали на Лондон, а после... събираше милостиня... Това е моята приказка!
Аз съм вкусил глада, зная какво значи да бъдеш без покрив! Нещо повече, аз съм изпитал унизителната болка на скитника шут, в чиито гърди бушува цял океан от гордост, а трябваше подхвърляните монети да го пресушават. Но въпреки всичко аз съм жив, а за живите обикновено малко се говори.
Чарли е вече остарял, Жералдин! Рано или късно вместо с бяла коприна за сцената ти ще трябва да се облечеш в черно, за да дойдеш на моя гроб. Сега не искам да те безпокоя. Само от време на време се поглеждай в огледалото, там ще ме видиш. Кръвта ми тече в твоите вени. Искам даже тогава, когато в моите вени кръвта пресъхне, да не забравяш баща си - Чарли. Аз не бях ангел, но доколкото можах, се стремях да бъда човек. Опитай и ти.
Целувам те: Чарли."
Тези откъси от дългите последни слова на големия актьор са писани от ръката на другия Чаплин - човека. Този, който е познал и тъгата наред със смеха в живота.
Пет години преди да напусне този свят, "бащата" на най-знаменития образ в нямото кино - скитника Чарли, е отличен със специален "Оскар" за неизмеримия ефект, който оказва върху киното през ХХ век. Когато излиза на сцената за статуетката, публиката го аплодира цели 12 минути. Това е един от рояка бляскави мигове в неговия живот, който разкрива обожанието към него. Именно
заради тази награда Чарли отново
стъпва на американска земя
след 20 години в изгнание.
На 19 септември 1952 г. министърът на правосъдието на САЩ официално отнема разрешението за пребиваване в страната на британеца. Предишния ден великият актьор се е качил с обичната си съпруга Уна и децата си на кораба "Куин Елизабет" и е заминал за Швейцария. Причината да се превърне в персона нон грата в Америка се крие в откритите му връзки с комунистите, често огласяваната от него подкрепа за Съветския съюз и критиките му към дейността на Комитета за антиамериканска дейност.
В края на 60-те години и неговото здравословно състояние се влошава. Изгонването от страната, където е работил дълги години и е допринесъл и повлиял изключително много за същността на американското, а оттам и на световното кино въобще, повлиява зле на Чаплин.
Той се установява в САЩ още 23-годишен, когато пристига там с актьорската трупа, от коята е част. Талантът му трудно може да остане скрит, защото е като шумна плесница, която пари дълго. Актьорът прави силно впечатление по време на представление на продуцента Мак Сенет, който го кани на работа в своето студио "Кийстоун филм" и така започва неговият същински възход. По-късно заедно със своя полубрат Сид той отвежда майка си в Холивуд, където тя умира през 1928 година.
Връщайки лентата назад, се вижда, че Чаплин е свикнал да води живот на номад, като още 11-годишен живее с група танцьори, ръководена от Уилям Джаксън. Заедно със Сид от съвсем малки нямат друг избор, освен да проявяват артистизъм, като участват в различни мюзикхолове. В своето детство
бъдещата звезда на нямото кино познава крайната бедност и зверските лишения,
които по-късно намират място и в неговото творчество.
Двете момчета попадат в интернат за сираци и изоставени деца, след като през 1901 година баща им Чарлс умира от цироза. Родителите на Чаплин са певци и актьори от мюзикхола и се разделят още когато той е на три години. Чарли и Сид живеят за кратко с татко си Чарлс-старши и любовницата му Луизи. Баща им е алкохолик и не общува много с тях, но се налага да ги прибере, след като тяхната майка Хана е приета в приют за психично болни през 1984 г.
Дотогава момчетата са живели в различни части на Лондон с певицата, която произлиза по майчина линия от голям цигански род.
Хана редовно участва в представления, а двете й деца са винаги около нея. По време на един спектакъл артистката внезапно губи гласа си. Мениджърът на продукцията действа инстинктивно и изтласква нейния малък син на сцената, защото преди това го е чувал да пее добре. Чарли е стреснат, но е завладяващ на сцената и успява да обере бурните овации на публиката. Така с края на една кариера се слага ранното начало на титаничния възход на друга.
Там, на сцената, се ражда истинска звезда и започва трансформацията на малкия Чарли в големия Чаплин. За хората той ще остане Великият повелител на смеха, но у него завинаги ще остане и другият - човекът.
Животът на Чарлз Спенсър Чаплин започва като на всички хора - с плач, който се чува на 16 април 1889 г. в Лондон.
Ето така приказката му бе разказана отзад напред.
Коментари (0)
Вашият коментар