Като дете учел хипноза, за да кара икономката си да си съблича дрехите.
"Е, Мариане, идва време, когато вече сме толкова остарели, че телата ни се разпадат. Знай, че съм точно зад теб и ако протегнеш ръката си, ще докоснеш моята."
Така Ленард Коен изпраща в последния й път преди няколко месеца своята муза Мариане Илен. Жената, която е вдъхновила култовата му песен So Long Marianne. Сякаш е усещал, че наистина ще поеме към Рая много скоро след нея.
Певецът е наричан “канадският Боб Дилън”. Гласът му, мелодиите му звучат като най-чистата любовна балада, докато всъщност подтекстът им те води директно към спомени за холокоста.
Мрачен, меланхоличен, драматичен. Мек и тъжен. Пълен с житейски истини, преживени от един прекалено интелигентен и ужасно депресиран евреин. Това е Ленард Коен. Познат на света повече като велик музикант и по-малко като поет и писател.
Геният публикува първите си стихове, когато е на 22 години, но става звезда едва когато се запознава с певицата Джуди Колинс. Той й пее "Сузана" по телефона, а тя се влюбва в гласа му и моментално обещава да му уреди звукозаписна сделка. Колинс организира обяд с Джон Хамонд, собственикът на "Колумбия Рекърдс" и откривател на Боб Дилън и Брус Спрингстийн. Седмица по-късно Коен е вече в студиото, а след първите стихове, които изпява, новият му продуцент възкликва "Пази се, Дилън!"
Носителят на Нобелова награда и Ленард Коен стават добри приятели, докато работят заедно в "Колумбия". Рядко се виждат, но дълбоко се възхищават на работата си. Когато един ден успяват да намерят време, за да изпият по едно кафе заедно, Дилън пита Коен колко време му е отнело да напише "Алилуя". "Две години", лъже Ленард. Всъщност най-великата песен на всички времена му е отнела пет години. Тогава евреинът пита Боб: "Харесвам песента ти "Аз и аз". Тя колко ти отне?" "Около 15 минути", непоколебимо казва Дилън, а по-късно му споделя: "Ти си номер едно, Ленард. Аз съм номер нула"
Текстовете му често звучат като малки предсказания, които открехват съвсем леко вратата на бъдещето. Оглеждайки се в политическата обстановка сега, осъзнаваме, че Коен много отдавна ни е загатвал какво ни очаква. Дали че "ще има призраци и огньове по пътя, а белият човек ще танцува", или "старият код на Запада ще бъде строшен/ вашият личен живот ще бъде взривен". А може би "нещата ще се разпилеят във всички посоки и няма да остане нищо, което да може да се измери". Ленард винаги е виждал пред себе си дестабилизацията на света.
"Има пукнатини. Има пукнатини във всичко и точно така светлината влиза вътре" . Така Ленард Коен описва своите песни. Въпреки че светлината така и не успява напълно да влезе в неговия свят. През целият си живот той е бил подвластен на маниакалната депресия. Когато го питат, защо не използва лекарства за да я пребори менталната болест, музикантът отговоря: "Най-ободряващите, най-пристрастяващите, най-фармацевтичните - пробвал съм ги всичките. Непременно бих ви препоръчал някои от тях, ако наистина работеха. "
Светът ще го запомни с дълбокия му глас,
невероятно чувство за хумор и безкрайна скромност. Когато е представен в "Рок енд рол залата на славата", Коен казва в своята реч "Спомням си, за предсказанието, което направи музикалния критик Джон Ландау през 70-те, когато каза "Аз виждам бъдещето на рок енд рола и то НЕ Е Ленард Коен."
Получавайки заветното си първо “Грами” през 2010 г., но с огромна тежест - за цялостно творчество, легендата споделя с публиката:
"Не очаквах, че някога
ще взема "Грами"
Всъщност бях много трогнат от скромния интерес на комитета към мен."
"Готов съм да умра. Надявам се да не е много неприятно." Това споделя бардът в последното си интервю пред "Ню Йоркър" през септември. За втори път предсказва застигащия го край. И наистина си отива спокойно и безболезнено. В съня си. Без видими причини. Събира се отново с Мариане.
Любовта им, също като пътя им в отвъдното, е предсказана. Бабата на Илен й казва, че "ще срещне мъж с език от злато". Един ден, докато пазарува в магазина, Мариане го вижда да стои на вратата, а слънцето да свети зад него.
Всъщност "кръстникът на мрака", както го наричали по-късно, никога не изпитвал трудност да спечели жена. Още в ранните си детски години, когато е едва на 13,
Коен прочита книга за хипнозата и успява да приложи наученото от нея върху икономката на къщата, карайки я да съблече всичките си дрехи.
Коен и Мариане така и не се женят. Всъщност Ленард не сключва брак с нито една от жените, които играят важна роля в живота и музиката му. Нито за Сузана, която вдъхновява култовата му песен, нито другата Сузана, от която има две деца - Адам и Лорка. А единствената причина а това е страхът.
"Той си отиде, знаейки, че е постигнал всичко, за което е мечтал - да твори до последния си дъх." - това казва синът му Адам в интервю пред сп. "Ролинг стоун". А само преди няколко седмици Ленард Коен издава последния си албум. С него се появява и последното предсказание за смъртта му. А първата песен от него гласи:
"Погледнете нагоре, аз съм в рая."
Коментари (0)
Вашият коментар