Трудно е да се повярва, че в мегаполис като Токио една от най-големите атракции не е кула, статуя, музей или парк, а пешеходна пътека. Може би вече сте я виждали в новинарски емисии, във филми или в телевизионни предавания.
Тя се появява в Изгубени в превода, Бързи и яростни: Токио Дрифт, Заразно зло: Живот след смъртта и Заразно зло: Възмездие. Трафикът в района, сам по себе си, не е нещо грандиозно за мегаполис като Токио – пресичане на десет платна в средата на модерния търговски район на града, заобиколени от неонови надписи и гигантски билбордове с крещящи реклами.
Но това, което се случва тук, на кръстовището, когато светофарът свети в червено, си заслужава да се види. Подобно на много кръстовища в цяла Япония, когато светофарът светне в червено за автомобилите, трафикът напълно спира. И тогава масата от пешеходци, чакащи в четирите ъгъла, изскача на платното.
Всички те се срещнат в средата в неистова каша, но вместо да се блъскат един от друг, умело се вплитат и се плъзгат безпроблемно в различни посоки. Това странна учтивост сред организиран хаос очарова всеки, който не е японец. Когато гледате кадри от пресичането, не може да не се запитате какво държи тази система от хора заедно. Как те успяват да остават толкова добре възпитани в мелето?
Зеленият светофар свети за пешеходците около една минута. След това отново е ред на колите. Докато превозните средства се движат, всеки ъгъл на кръстовището постоянно се изпълва с хора. Пресичането на Shibuya се смята за най-натовареното кръстовища за пешеходци в света. В пиковите часове над 2500 души пресичат улиците с една-единствена промяна на светофара, а на ден през него минават над 2 милиона души.
Този тип кръстовища са популяризирани през 1940 г. от трафик инженера Хенри Барнс в Денвър. Именно затова са наречени Barnes Dance (Танцът на Барнс).
Появяват се в Япония през 1969 г., докато в САЩ и Канада постепенно се отказват от системата, която е определена като неефективна. Броят на тези кръстовища в Страната на изгряващото слънце продължава да расте и днес там съществуват повече от 300 от тях.
Ако не желаете да пресичане именно това кръстовище в Токио, най-хипнотична гледка към него можете да получите от втория етаж на Starbucks. Тя определено си заслужава да се види.
Коментари (0)
Вашият коментар