Изгубен

Автор: Деница Иванова

- Какво значи татуса ти?
- Хармония , Щастие - това, което търся цял живот.
"Та ти си толкова млад, не си ли щастлив", помислих си. "Не, изгубих себе си", сякаш чух отговора в главата си.

Той беше от онези късметлии, които всички харесват. Беше забавен, привлекателен, умен, макар, че се преструваше, че не е. Около него винаги имаше момичета, които мечтаеха да им обърне внимание, а той просто се забавляваше с тях. Естествено винаги с него бяха и приятелите му - онези приятели, които искаха да са "готини" като него. Приятели за маса: пиеха, правеха глупости и после изчезваха.

Харесваше живота си. Ден за ден. Алкохола, дрогата, купоните, жените - нещо естествено и съвсем нормално за него. Нямаше значение какво ще стане утре или дали ще помни последната "нощтна смяна", до която ще се събуди. Важен беше мигът. "А, после?" - "После ще му мисля, сега ще си живея живота". Знаех, че така ще ми отговори...

Но един ден всичко се промени, като във филмите. Появи се Тя. Какво имаше в нея, така и не разбрах. Но с нея беше различен. Или по-скоро беше себе си, онзи истинският, който се криеше, зад маската на вечният сваляч. Тя го неусетно го променяше, ставаше по-добър и знаеше, че не иска друга. Нямаше нужда от безсмислени флиртове, авантюри за една нощ, сбивания и пиянски запои. Забавляваше се , но с Нея. Тя му стигаше и се чувстваше добре. Разбира се, не всичко беше идеално. Избухливият му нрав и ревността често предизвикваха спорове помежду им, но се обичаха и забравяха всичко. Да, той я обичаше. За първи път беше обикнал и вярваше, че тя е Неговото момиче.

Но за жалост понякога когато най-малко очакваш в прекрасния ден се появява буря и безоблачното небе потъмнява. Най-малко очакваше, че тя ще го предаде. Съмняваше се във верността й, но тя му повтаряше, че са просто приятели, докато един ден той прогледна... Не можеше да повярва, неговият ангел го е лъгал. „Не може да е истина". Но беше истина. Надигран в собствената си игра. За първи път се влюби, за първи път обикна, за първи път не изневери и съдбата му го върна.

Не можа да й прости. Не можа и да я забрави. Тя беше оставила трайна следа. Опита се да я замени, с една, с втора, с трета... Правеше се, че му е весело. Пак се напиваше, преспиваше със случайни, но когато оставаше сам си признаваше: „това не е щастието, не това искам". И продължаваше. Времето минаваше, но дори и понякога да се залъгваше, че му е минало, раната все оставаше да зее отворена.

- Да, мечтая за щастие...и за любов...
На сутринта се прибра с махмурлук и със смътното усещане, че е направил някога глупост, но не помнеше...

Ако искаш да публикуваме твои творби - проза, поезия, рисунки или друго, пращай ги със subject: Таланти на [email protected]