Сирийски бежанец играе бежанец в театър в София

Лагерите са като клетка, там си като куче - малтретирано, получаващо храна колкото да не умре. Когато кучето се измъкне от злия стопанин, ще го ухапе, казва Рикардо Ибрахим.

Истински бежанец играе бежанец в най-новата постановка на Неда Соколовска - “Мир вам”. Представлението се играе от актьори - активисти в Червената къща, и преплита няколко мигрантски истории.

Рикардо Ибрахим е много далеч от образа на сириец. Говори арабски, английски, немски и български. Свири на цигулка, китара и уд, обича да рисува, както и да снима с лентов фотоапарат. Преди две години е създал звукова инсталация

“Аудиоспомените от една държава” сред останките от северната кула на крепостта Улпия Сердика, а преди седмица е имал концерт в Гьоте институт. Работи на две длъжности, като едната е частен учител по физика и математика на деца. Учил е режисура и предпочита да е зад камера, но за “Мир вам” се съгласява да пристъпи пред нея.

Баба му е българка, което му дава гражданство и много по-различен живот от този на съгражданите му, които в наши дни се намират основно в лагерите на България. Идвал е в страната неколкократно като турист, но през 2012-а се мести окончателно със семейството си. Въпреки българския паспорт той се чувства бежанец. Защото за него бежанец е този, който не може да се върне в дома си, а той не може. Следи това, което се случва в Харманли, и се сеща за многото пъти, когато е посещавал бежански лагери. Лесно му е да си се представи на мястото на хората там.

На няколко документа разстояние е свободният Рикардо от затворника Рикардо. Защото той приема тези лагери с тяхната оскъдна храна, лоши хигиенни условия и правни неуредици като затвор.

Мисли си как, ако нямаше възможност да дойде в България като пълноправен гражданин, опциите му щяха да са две – да е в лагера или да е мъртъв. Предпочита втория вариант, защото приема смъртта като избавление, а в лагера за него всеки ден е смърт.

Рикардо оприличава бежанеца на куче, което е затворено в клетка, малтретирано и получаващо храна колкото да не умре. Когато кучето намира начин да се измъкне от злия си стопанин, то не пропуска да го ухапе. Но ако човекът се беше грижил за него с любов и внимание, кучето не би причинило вреда.

“Те са хора, не може да им бъде лепнат етикет престъпници само защото са бежанци - обяснява Рикардо. - Единственото престъпление, което са извършили, е, че са избягали от родината си. Но всички искаме да се върнем там. И най-голямата ни мъка е, че не знаем кога ще се случи това. Имахме прекрасна, мирна родина, която напуснахме насилствено, не сме дошли тук, за да откраднем работните места на българите.”

Актьорът в "Мир вам" не крие, че е сириец, когато го попитат, но предпочита да не навлиза в тази тема. Усещал е промяна у доста хора, когато разберат етноса му – моментално отдръпване. Ето защо предпочита да е в кръга на артисти и хора на изкуството.

С тях има много повече общи неща, откакто различия. Освен че играе в постановката, историята на Рикардо и неговото семейство е една от представените пред публиката.

“Мир вам” е постановка, която преплита историите на няколко бежанци. Заглавието е заимствано от универсалния за християни и мюсюлмани поздрав - когато при случайна среща двама странници се срещнат, си казват “Мир вам”. Те си пожелават мир и по този начин декларират, че идват с добро.

Идеята и режисурата са на Неда Соколовска. Желанието да прави документален театър идва от веруюто й е, че животът предлага най-богатата и интересна драматургия.

През 2013-а посещава центрове за настаняване на бежанци, тогава обстановката все още не е така напрегната. Там се запознава с няколко жени. Те знаят как да се справят в пределите на своята култура и адаптацията към западния модел е съпътствана със сътресения. Дава за пример жена от лагера, която е имала гинекологичен проблем – кръвотечение от 40 дни, но не смее да съобщи на лекаря там, защото той е мъж.

Тя крие здравословния си проблем до етап, в който животът й е застрашен. Друга жена й споделя за унизителния момент, когато се налага да махне забрадката си в полицейското управление, за да й направят снимки. “Ако ме съблекат гола, по-малко ще се травмирам, отколкото когато видят косата ми.”

Какво е посланието на "Мир вам" и още за главната актриса в спектакъла Мила Банчева, четете в хартиеното издание на "168 часа".