Иван Ласкин се обясни в любов пред цяла България

Александра Сърчаджиева и Иван Ласкин, една от най-актуалните двойки в родния артистичен микрокосмос, най-сетне проговарят за чувствата си. Иван пише отговорите си за интервюто по време на пътешествие с лодка в морето. С Александра говорим, докато тя го очаква в хотелската им стая в Созопол.

- Г-н Ласкин, какви емоции бушуват у вас в очакване на голямото събитие - бебето?

- Мен ме е страх да обичам вечно. Аз имам честна и оцветена душа. Имам радости, от които ме е страх, и имам страхове, който ме радват.

- Неотдавна в интервю доверихте: “Харесвам миризмата на момичето си сутрин. Харесвам белите й зъби над димящото кафе. Обожавам и съм абстинентен към мъхестото й вратле.” Дорисувайте Александра, какво не сте казали за нея?

- Фигурите на бельото, когато и прозира под роклята, погледът й, който казва - ти си ми мъж, любовник и татко едновременно. И най-вече неподправената й обич към дъщеря ми! Александра ходи вкъщи тихо като прелюбодейца и ме целува сочно все едно хрускам череша.

- Как се развиват чувствата ви през последните месеци?

- Е, тоя въпрос... Знаете ли... Искрените думи не са красиви. Красивите думи не са искрени.Чувствам се като хлапе с мръсно лице и картечно сърце. Влюбен съм.

- Как прекарвате лятото?

- Великолепно! В Банско и на тайни места по морето.

- С какво е уникална Александра?

- Неизбрала фалша и злобата, тя е толкова ефирна и трепетна, че когато я погледна, все едно чета притча. Тя има плашещо за тези ширини благородство. Александра ухае на жасмин. Александра е за друг свят и място, Александра пулсира. Коко Азарян й каза: “Ти внушаваш любов!” Лицето й е съзвездие от лунички, бисерна усмивка и отминала тъга.

- Така ли си представяхте човека до вас, дълго ли търсихте Александра?

- Никога не съм я търсил. Тя някак се появи в самотния ми и бедстващ живот. На снимки с Иван Андонов я видях и й казах: “Някога ще ми станеш жена и ще те любя.” Тя изсъска нещо и после се оплакала на Пепа. А аз казах, че ще си насъскам кучето и ще я целувам, докато то ръмжи и ме пази от Пепа. На днешна дата Александра обожава кучето, а аз Пепа (б.а. - известната актриса Пепа Николова (1946-2006), майка на Александра).

- Вие сте див бунтар с нежно сърце. Какво произтича от това съчетание и кой Иван надделява в отношенията ви с Александра?

- Да обичаш дава сила. Да бъдеш обичан, дава смелост. Мисля, че напоследък съм доста смел и силен.

- Има ли нещо у нея, което ви дразни?

- Да! Не мога да разбера как се влюби в мен? Аз съм обременен от бившия си брак с голяма и красива дъщеря, яко къркам вино с приятелите ловци и не се страхувам от селските пикльовци, които управляват професията ми. Разумът й не би позволил влюбване, а тя ме обича. Любовта и обичта са различни. Тя ги съчетава с галене. Това ме дразни... Горд и щастлив съм с това нежно галене.

- Колко свобода давате на Александра - в личния живот и в професията?

- Питайте нея. Аз не знам кога ще се чуете за това интервю. Правя така, че да имам онова, което желая - преди бях принуден да обичам това, което имах. Всеки, който обича, е длъжен да споделя съдбата на тези, които обича. Да се изповядва пред тях и да бъде предаден от тях.

- На какви теми са обичайните дрязги и кой е по-склонен към компромиси?

- Волята за любов означава готовност за смърт.

- Името Иван Ласкин може по-скоро да помогне или да попречи на набиращата скорост артистична кариера на Александра?

- Иван Ласкин е далеч, далеч пред надеждата да го разпредели режисьор. Мухлясалите таланти на миналия век да си преподават във ВИТИЗ. А кариерата на Александра е различна от тази на повечето амбициозни, кухи актриси, които пълнят щата. Александра е като Мария Каварджикова - мощен талант и топлина.

- За много съвременни двойки бракът е отживелица. Какво е вашето мнение и мислите ли да скрепите съюза си по традиционен начин?

- Бракът не е нищо друго, освен полупияно попадане в колапса на неуредена съдебна система. Разведох се по “взаимно съгласие” и кой знае защо съдът ми определи лимит. Чувствата ми към детето ми са лимитирани от държавата. Дадох доста тъпо интервю. Отивам да хрускам напуканите от лятото череши, потънал в разкоша на мъхестото вратле.

Как говори Алекс за Иван можете да прочетете в електронното издание на "Труд".