l Майка ми бе най-голямата и единствена муза на татко
l Ненавиждам комунизма, но съм си патил много и от прехода
l Заминах за първи път в чужбина със скъсани обувки. Бях изумен, че там работиш и ти плащат
Музиката прави света по-красив. В това е абсолютно сигурен пианистът и композитор на джаз музика Ангел Заберски-син, който ще сподели своето вълшебство чрез турнето си Big Band in Action с публиката в Добрич, Варна и Русе през следващите дни. Музикантът е син на прочутия композитор и аранжор Ангел Заберски и известната поп певица от края на 60-те години Маргарита Радинска.
Своя опит и знания талантливият Ангел Заберски-син ежедневно предава на младите поколения като преподавател в Нов български университет, където академичните му титли се трупат една след друга и след като вече е доктор, му предстои да стане и доцент.
- Какви очаквания имаш към предстоящото турне Big Band in Action?
- Нямам. Смятам и се надявам всичко да мине по мед и масло. Готови сме. Музикантите са в кондиция. Вярвам, че ще доставим музикално удоволствие на публиката. Добрич, Варна и Русе са градове, в които всички имена от бенда са имали участия и са добре познати. Според моите наблюдения това са културни средища, в които хората умеят да ценят качественото изкуство, държат на него
и го подкрепят
Както го направиха и с нас.
- Колко време отне да се изготви програмата, която е с изцяло нова авторска музика и аранжименти плюс две арии от оперната класика?
- Трябва да призная, че над една година. Работя и нямам възможност всеки ден да пиша и творя. Малко по малко се случва всичко. Авторът трябва да има подходящи идеи, които не го връхлитат ежедневно. Изобщо творческият процес е много дълъг и непредвидим.
В интерес на истината материалът е както много нов, така и изключително сложен. Затова и турнето е направено с идеята чрез него да свикнем с програмата и да изгладим всички детайли до 15 декември, когато влизаме в студио, за да я запишем в нов албум.
- На сцената ще дирижираш много добра компания от изпълнители - Стунджи, Борис Таслев, Михаил Йосифов и други.
- Те са най-добрите музиканти, които има в момента на пазара. Хора с невероятен професионализъм.
Малко има като тях.
Ние се познаваме и съм изключително щастлив, че всеки един от тях вярва в това, което съм направил. Прегръщат създаденото от мен и го изпълняват с плам.
- Ще работиш ли по празниците - на Коледа и Нова година?
- Имам различни ангажименти из страната. На самата Нова година ще свиря в няколко клуба с различни формации.
- На какво се стараеш да научиш студентите си в Нов български университет не само що се отнася до музиката, но и до живота?
- Имам добри и талантливи студенти. Уча ги на това, на което и мен са ме учили. Предавам опита и знанията си.
За мен е удоволствие да контактувам с
млади хора,
защото и аз имам какво да науча от тях. Житейски съвети им давам само когато поискат такива от мен, иначе не бих си позволил да се бъркам в личния живот на всеки един от тях. Никога не бих отказал съвет, ако ми бъде поискан.
- Кога самият ти разбра, че бъдещето ти е неразривно свързано с музиката?
- Не мога да си спомня. Все пак съм започнал от шестгодишен да се занимавам с музика. Това, което знам от майка ми и от баща ми, е, че съм бил много изпълнителен. Всички задачи, които са ми били поставяни, съм изпълнявал стриктно. Така бе моделирана програмата ми обаче, че имах време както за уроци, така и за игра. Нищо не ми липсваше при такъв подреден живот. Затова и не станах само музикант. Имам съученици, които като че ли са изгубили човешкото в себе си.
- Твоят знаменит баща Ангел Заберски настояваше ли да избереш неговото поприще, или те е съветвал да помислиш за друго?
- Естествено, че искаше да вървя по неговите стъпки. Даже ми казваше:
Дано да успееш да ме надминеш.
Но в музиката какво означава да надминеш някого?! Малко е трудно да се каже.
Това изкуство не е състезание.
Баща ми се отличаваше от другите с това, че бе страхотен мелодик. Заради това, защото се е занимавал с пеене и така няма как изпод пръстите на човек да не излезе хубава мелодия. Гласът е мелодичен инструмент. От своя страна аз съм по-инструментално насочен. Към хармонията. Това идва от инструмента, от пианото, което е хармоничен инструмент.
- Любопитна подробност е, че ти и сестра ти носите имената на баща си и майка си Маргарита Радинска? Каква е причината?
- Не е заради някаква мода тогава. Не знам защо. На мен ми харесва така.
- Баща ти е работил с Лили Иванова. Вярно ли е, че през 1968 г. тя се е оплакала на ДС, че той я тормозел сексуално, докато в същото време композиторът е водел дело срещу нея за 200 000 песети, които е спечелила на международен фестивал в Барселона с песента му "Да вярвам ли"?
- Тогава не съм бил роден. Знам това, което се казва.
Баща ми има статуетката, а тя е взела парите тогава. Конкурсът е бил за песен, а не за изпълнител, доколкото знам. Факт е, че едни от най-хубавите песни, които е пяла Лили Иванова навремето, са писани от баща ми. Не са много, защото той е творил най-вече за майка ми, разбира се, и за други стойностни изпълнители тогава.
Жалко е, ако този жълт гаф се е случил между тях. Мен не ме интересува. Някой е пил
студена вода.
Нямам лоши чувства към Лили Иванова, защото не я познавам.
За мен по-важното е, че двамата са имали музикална колаборация и е останал стойностен продукт след нея. Пари се печелят.
- По твоите думи майка ти е била основният извор на вдъхновение за баща ти.
- Естествено. И основният за създаване на деца.
- Казвал си, че не си могъл да се сбогуваш с него. Какво би му казал, ако можеше?
- Ако можех, само бих поискал още малко време да поживеем заедно на тази земя.
- Теб самия какво те вдъхновява?
- Нищо. Просто имам желание за работа. Няма как да видиш едно страхотно дърво и да кажеш, че ти е дошло неистово вдъхновение от него. Не става така. Понякога се твори лесно, друг път трудно.
- Самокритичен ли си?
- Много. Задрасквам, започвам отначало, яд ме е, че съм загубил време, но продължавам. Така трябва да бъде. Не всяка нота, която излиза, е гениална. Такава няма.
Хубаво е творецът да загърбва егото си, да потърси критика от колеги, да се допита до добри съветници, а не да смята, че всичко, което прави, е велико.
В живота винаги се съветвам с майка ми. Тя винаги има правилен отговор, защото е майка.
- С какви хора предпочиташ да се заобикаляш? Какви качества цениш у приятелите си и по какво си приличат те?
- Търся достойни и честни хора. Да си призная обаче, гледам да се уединявам повече. По този начин си пазя енергията, защото всеки ме товари със своите проблеми. И контактът с другите, и работата често са натоварващи.
Предавали са ме приятели, но аз не бих предал. Донякъде прощавам. Характерът ми е такъв, че в началото се ядосвам, минава ми, но все пак остава една лампичка, която да светва. Така растеш, учиш се.
- Ако можеше, какво би посъветвал своя 20-годишен Аз?
- Бих му казал да бяга в чужбина.
Вече нямам право да съжалявам, но тогава нямах възможност да опитам другаде. Днес е по-лесно за младите хора да си стегнат куфарите и да потърсят друг живот.
- Кое беше най-хубавото и най-лошото в онези времена за теб?
- Хубавото бе, че бяхме млади и всичко бе някак по-спокойно. Макар че социализмът е много лош строй.
Трябваше да ходим облечени еднакво, да учим определени неща. Привилегиите бяха за децата на богатите. Спираха тока, нямаше какво да се яде.
Все едно живееш в тъмните векове.
Няма да забравя първото ми заминаване в чужбина. Отидох в Германия, след като изкарах една година в академията и тогава се отвори възможност да поработя извън страната. Заминах с едни скъсани обувки, които имаха дупка отдолу. Бях на 21-22 години и попаднах на друга планета. Сякаш ме удариха с мокър парцал. Бях изумен, че там работиш и трудът ти се заплаща. Адекватно.
Майка ми понякога се шегува, че през соца дори да е можело човек да скъта по някой лев, не е имало къде да го изхарчи после. В магазините има два вида гардероби, два вида кревати и толкова.
Ненавиждам комунизма и онези времена. Аз съм от поколението, което е било с единия крак и от едната, и от другата страна.
Мога да кажа, че съм си патил много и от прехода в началото на най-силните мутренски години. И сега е не по-малко опасно време.
Какво е било спасителен остров за композитора както в миналото, така и днес четете в хартиеното издание на "168 часа".
Коментари (0)
Вашият коментар