Азис разказва какво е да си ром в чужбина

- Обижда ли те поведението на французите като представител на ромската общност? Те натовариха самолет с наши цигани и ни ги пратиха обратно. Прави ли са да реагират така?

- Самият акт да натовариш едни хора в самолет против волята им е ужасно неприятен. Звучи ми малко като хитлеристки похват от времето на концлагерите. От друга страна обаче, разбирам и поведението на французите. Ако тези хора са напарвили белите и престъпленията, за които ги обвиняват - кражби, джебчийство, и са криминално проявени, оправдавам французите. Никой не желае престъпници около себе си.

- Заставаш ли зад твърдението, че циганите са крадливо и престъпно племе?

- Не желая да бъда адвокат на циганите само защото и аз съм представител на тази малцинствена група. Факт е обаче, че затворите в България са пълни с цигани.

Четох наскоро, че 70% от затворниците са роми. Нека обаче не забравяме за какви престъпления са зад решетките - за кражби на компоти, за разбити мазета. Няма нито един циганин, осъден за източване на ДДС, за фалит на банка, няма нито един циганин милионер в затвора. Да, циганите са крадливи. Факт е, че са малко мързеливи като народ. Но от друга страна, душевността, милосърдието и гостоприемството на циганския етнос ги няма нито един друг народ. Така както ще те нахрани беднякът, при богатите не можеш да се наядеш, защото ти пресяда.

- Смяташ ли, че гладът вкарва ромите зад решетките?

- Никой не е тръгнал от хубаво да краде компоти, кокошки и бензин.

- Приемат ли те феновете ти, или все още гледат на теб като на циганин?

- Доста време им трябваше на българите, за да ме приемат не като циганин, да се откъснат от образа на циганин в мен, да не гледат само цвета на кожата ми. Вече те виждат у мен певческите ми данни и таланта ми, а не Васко циганина.

- Къде най-често ходят нашите роми да работят зад граница?

- В Испания и Португалия и на остров Крит. Имал съм концерти там и знам, че е нещо страшно. Пълно е с работници, които по цял ден са на полето - и в най-големите жеги не се прибират, честно изкарват прехраната си. Но не мога да съдя Саркози по никакъв начин. Както ние се борим за чиста България без престъпления, така и те искат спокойна Франция.

- Какво работят ромите зад граница?

- По полетата, мъжете са по строежите, а жените гледат възрастни хора.

- Родителите ти също са били имигранти. Какво работеха зад граница?

- Когато живееха в Палма де Майорка, а по-късно в Щутгарт, майка ми работеше на няколко места - гледаше старци и чистеше. Баща ми пък е прекрасен музикант - акордеонист, и свиреше по локали, сръбски ресторанти и кафани.

- Ти работил ли си зад граница?

- Сега ще ти кажа нещо, което ще ти прозвучи невероятно. Когато бях на 12 години, но изглеждах на 17-18, не знам защо съм имал вид на по-стар, разнасях брошури в Щутгарт и разхождах три кучета на едно заможно семейство. Помня, че ми плащаха по 12 марки на час. По-късно се хванах с родителите ми да чистя офиси, разделяхме си за всеки по един етаж. Чистех с една огромна професионална прахосмукачка, която едвам бутах, защото бешепо-голяма от мен. Изкарах 1,5 г. и после се прибрах сам в България.

- Какво беше отношението към теб в училище?

- Не беше приятно, децата ме игнорираха, германчетата ги беше гнус да ме доближат заради цвета на кожата ми. И до днес говоря и пиша перфектно на немски. Имах си приятелчета от Сърбия и Румъния, които също бяха ромчета, и с тях играех.

- А успява ли българското общество да социализира ромите?

- Не, по никакъв начин. Трябваше да се построят училища, където циганските деца задължително да се научат поне да четат и пишат и да говорят. Защото те не могат да говорят български - смесват думи от двата езика, бъркат родове, страшно е.

- Защо според теб не се случва ромската интеграция?

- Никъде по света ромите не са интегрирани. Защото ти го дърпаш насила, а то не ще. То си иска трапеза, върху касите за бира да седне, да яде върху вестник, да изнесе касетофона на двора, иска си чалгията.

- Как може европейското общество да наложи интеграцията и да надскочи дискриминацията в XXI век?

- Интеграцията е мисия невъзможна. Дискриминацията може би по някакъв начин ще се смекчи след години, но от нас зависи как ще възпитаме децата си. Ако ги учим, че хората с евтини обувки и по-тъмна кожа не са лоши, като пораснат, те няма да имат толкова заклеймяващо отношение към ромите.

- Как се отрази кризата на фолкмузиката?

- Най-малкото аз имам право да говоря за криза, след като платих данъци върху 1,5 милиона лева приходи.

- Смяташ ли, че фолкиндустрията се пренасити с изпълнители?

- Не, дори напротив. Мисля, че останахме най-важните и стойностните на пазара. Смятам, че кризата прочисти фолкпазара.

- Липсва ли ти телевизията?

- Много. Тя е любов до живот. Аз мисля обаче, че ще си намеря телевизията, и съм сигурен, че тв кариерата ми все още не е приключила. Очаквам най-хубавото в телевизията тепърва да ми се случи. Ненапразно се научих на толкова много неща.

- Харесваш ли управлението на ГЕРБ?

- Дотук - да.

- Какво му харесваш?

- Харесват ми замахът и маниерът, но не ми харесва, че правосъдието спира всичко, срещу което ГЕРБ се бори. Става малко като в поговорката "Царят дава, пъдарят не дава".

- Симпатизираш ли на премиера Бойко Борисов?

- На мен ми е ужасно симпатичен мъж - категоричен, мъжествен, справедлив.

- Знаеш ли дали той слуша музиката ти?

- Нямам представа каква музика слуша, но бих бил щастлив, ако харесва песните ми.

- Познаваш ли го лично?

- Не, странното е, че никога никъде не сме се засичали.

- Какво би казал на премиера, ако го срещнеш?

- Не знам.

- Може би "здравейте, аз съм Азис".

- Не, аз никога не се представям като Азис, а като Васил. Ще му кажа: Моите поздравления за замаха и желанието, с които правите всичко.

- Колко голяма стана дъщеря ти Рая?

- Скоро празнувахме рожден ден, стана на 3 години. Беше облечена във великолепна рокля, аз й я купих и съм щастлив, че я открих. Роклята е в цвят карбон - между сиво, синьо, бежово и пепел от рози. И очичките й, които са небесносини, така се открояваха на този цвят. Тя е като ангел - с платиненоруси коси.

- Готов ли си да станеш баща и на други деца?

- Готов съм да стана баща на още 5 деца. Защото в крайна сметка това е смисълът на живота, децата остават, а всичко друго преминава - перуки, рокли, гримове, токчета и светлини.

С певеца Васил Боянов - Азис разговаря Венелина Иванова от в. 24 часа