Българско нашествие във виетнамския “Денсинг старс”

Вземат по-високи хонорари от нашата версия. Ученик на Стефан Данаилов от НАТФИЗ организира шоуто в Ханой.

Бум на българско участие във виетнамския “Денсинг старс” - от 2009 г. над 40 наши сънародници са заминали да танцуват в предаването в Ханой.

Там те вземат по-високи хонорари, отколкото ако участват в българския формат на шоуто. Освен това най-добрите получават постоянни ангажименти. Затова някои дори остават за постоянно във Виетнам и работят като актьори, танцьори и модели.

Разноските по пътуването и престоят им се поемат напълно от предаването. Това означава, че заминаването им във Виетнам си е чиста печалба - никакъв харч и живот с всички удобства.

Лъчезар Тодоров е победител във втори сезон. Той разказа, че хонорарите са достатъчно високи, за да се върне отново: “Парите са въпрос на договаряне от различните танцьори. Зависи и колко пъти си ходил. Аз определено съм доволен. Не мога да кажа конкретна цифра, но е колкото годишната заплата на човек с добра работа в България.”

Участниците, с които “168 часа” се свърза, са категорични, че всички получават еднакво заплащане без значение от класирането. По думите на Васил Йовчев хонорарите са фиксирани в договорите и няма бонус за спечелилия. Но има допълнителни награди на публиката и от спонсорите.

Лъчезар Тодоров, участник във второто издание, разказа, че обикновено първите три-четири сезона след старта на виетнамското предаване са плащали пълната сума, независимо дали са отпадали. По негови думи, ако танцьорът приключи участие преждевременно, му намират друга работа - участия в общи танци например.

В по-новите сезони, където танцьорите са по-млади и неопитни, хонорарът се дава, докато са в шоуто, и звездата, с която си партнират, не отпадне.

Не само високите хонорари привличат българските танцьори във Виетнам. Тях ги търси самият организатор на риалити шоуто.

Нгуен Куанг Мин е завършил НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” през 1993 г., специалност “Режисура за драматичен театър”, научи “168 часа”. Успешно защитава и докторантура. По силата на междуправителствена спогодба от 1980 г. за 10 години в България са получили висше образование около 5 хиляди виетнамски студенти, сред които и г-н Мин. Един от преподавателите на виетнамеца в Академията е бил самият Стефан Данаилов.

Нгуен не просто е завършил в България, той сключва и брак с българка - първата му съпруга, като кум на сватбата е състудентът му и много близък приятел - режисьорът Недялко Делчев. За него той споделя, че научава български език изключително бързо. “Един невероятно етичен, приятен, възпитан и готин човек. Прекрасен наш приятел”, казва за него Делчев.

Изобщо, оказва се, връзката на виетнамеца с нашата страна е стабилна. Освен висшето образование, което получава тук, Мин започва и бизнес в България. Той е съдружник и в различни фирми, сред които “София медия систем” ООД и “Виетбул” ООД.

Когато през 2009 г. Нгуен решава да продуцира “Денсинг старс”, танците във Виетнам не са добре развити. Заради дългогодишния престой на азиатеца в България Нгуен е добре запознат с българската школа по спортни танци. Свързва се с тогавашния президент на танцовата федерация - Петър Милчев, и всичко се случва. Освен това Мин е съвсем наясно, че присъствието на европейци в азиатски формат е много по-екзотично и интересно.

Васил Йовчев е един от първите българи, стъпили на виетнамската сцена. Неговият старши треньор и председател на Федерацията по спортни танци тогава Петър Милчев го препоръчва на Нгуен Куанг Мин. Така разбира за тази възможност и се явява на кастинг. Избран е заедно с още няколко българи.

Лъчезар сподели, че след първия сезон нещата се случват по-лесно. “Даваш своето CV и се надяваш да те харесат. Първия път трябва да се пребориш”, обясни Лъчезар. Той пропуска първия сезон заради важно състезание, но щурмува второто издание и печели.

Даниела от Ямбол - един от най-младите танцьори в предаването, е възпитаничка на Георги Найденов, който също участва във формата. И той не просто участва, а става втори и печели симпатиите на публиката и кристалната статуетка за най-добър танцьор.

Даниела споделя, че все пак хората, които подбират танцьорите, са запознати с техните изяви. Пиарите на предаването следят различни международни състезания и така подбират своите участници.

Даниел Денев от Велико Търново обаче е човекът, осребрил най-сериозно участието си в “Дансинг старс” в Ханой. Той танцува в общо 5 сезона на шоуто и го печели два пъти. Това дава рязък тласък на кариерата му във Виетнам. В последните години се е снимал в два игрални филма и в много музикални видеоклипове.

“Всичко е в повече тук”, лаконично отбелязва Даниел, който е вече изградена звезда в Ханой, където го познават не само всички играчи в този бизнес, но и тийнейджърите по улиците.

Танцьорите разказват, че виетнамците са сравнително бедни, но са много положителен народ. "Според мен виетнамците са по-щастливи от европейците", споделя Даниела. А Васил Йовчев признава: “Наистина се чувствах така, както бих искал да живея след 5-10 години.” За Лъчезар нещата стоят различно: “Много е трудно да издържиш. Може би това се преодолява, но просто Виетнам не е моето място.”

Ежедневието им в Ханой е доста натоварено. Нямат време за разходки и разглеждане на забележителности.

“Тренирахме най-много от всички, по 3 часа сутрин и 3 часа вечер”, разказва Лъчезар. Усилията му се отплащат, защото той все пак печели.

Как българите във Виетнам приемат необичайната кухня, четете в хартиеното издание на "168 часа".