За първото си официално събитие през 2017-а в детски център съпругата на принц Уилям Катрин избра елегантно палто с колан в кралско синьо. Моделът на дрехата е с паднало рамо, има декоративни шевове, а от кръста надолу продължава в плисе до под коляното. Дизайнът на палтото е на българина Петър Петров, който работи за английската марка "Епонин", пише "24 часа". Медиите не останаха безразлични към визията на Кейт. Сп. "Венити феър" коментира: "С удоволствие виждаме херцогинята на Кеймбридж в "Епонин". Изглежда страхотно, както винаги".
Херцогинята на Кеймбридж за втори път се появява с дреха на българския дизайнер. Медиите във Великобритания не останаха безразлични към визията на Кейт Мидълтън, която се слави като модна икона.
Преди 16 години българинът Петър Петров пристига във Виена, за да следва геология в Техническия университет там. 
Тогава ни най-малко не подозира, че след няколко години ще се превърне не само в един от водещите дизайнери на австрийската столица, но и ще покори световния моден подиум с марката си. Днес българинът вече е сравняван с Джорджо Армани, а тоалетите му се продават в Париж, Милано, Хонконг, Берлин, Барселона, Москва, Прага и Будапеща и от няколко години - в България. Самият той определя естетиката на своята марка като създадена за индивидуалисти - екстравагантна, но в същото време и издържана.
Петров усеща, че геологията не му е на сърце, и още след първата година напипва пулса на
своето призвание,
като записва дизайн на облеклото в класа на Раф Саймънс в модния факултет на Университета за приложни изкуства. С днешна дата определя първоначалния си досег с природната наука като mittel zum zweck (средство към целта).
Още като студент получава възможността да дебютира на Седмицата на модата в Париж със своята колекция "Градски камуфлаж", която му извоюва заслужено място в бурния и безпощаден свят на висшата мода. Оттам пътят му продължава само нагоре.
В нощта на тазгодишния традиционен новогодишен концерт на Виенската филхармония, излъчван в повече от 90 страни, балетът на Щаатсопер блестеше с тоалети, сътворени от креативната мисъл на Петър Петров и колегите му от "Елфенклайд".
- Г-н Петров, сравняват ви с Армани и Раф Саймънс, а самият вие сте казвали, че успява този, който съумее да надскочи познатото и да бъде различен. Все пак ласкаете ли се, или предпочитате да не бъдете уподобяван?
- Хората винаги
сравняват новото
с познатото.
Разбира се, за мен е удоволствие да бъда оприличаван на такива големи имена в модата. Надявам се и аз да оставя такава дълбока следа.
- Колко време ви отне да изготвите костюмите за балетистите на Виенската филхармония за бляскавия новогодишен концерт? Доволен ли сте от работата си?
- С прекъсвания работихме около два месеца над този проект. Никога не съм доволен и мисля, че с моя екип винаги можем да направим всичко по-добре, но отзивите са доста положителни, което ме радва.
- Критичен ли сте към себе си?
- Да. Много. Да си критичен към себе си и към другите, е от изключителна важност особено за продуктите, които създаваме. Никога не съм напълно удовлетворен от даден резултат и смятам, че всяка колекция би могла да бъде още по-съвършена. Всеки път се уча от грешките и се опитвам да постигна максимума следващия път. Желанието ми е да създавам само първокласни продукти, които да излизат на пазара с марката "Петър Петров". Това зависи само от нас. Трябва да се внимава при всяка една стъпка - от разработката на платовете и моделите до крайното производство. Работата ни е комплексна и изисква много усилия, за да се постигне оптимален резултат, а
взискателността е много важен аспект.
Човек трябва да се стреми да осъществява идеите си и да се развива качествено.
- Наистина ли и защо отказахте на Долче и Габана да станете част от екипа им?
- Не бяха те, а друга марка. Отказах, защото не желая да разпилявам енергията си и да разделям мислите си за няколко проекта. Предпочитам да се съсредоточавам върху своите колекции и да им се отдавам напълно.
- От кого се учите и досега?
- Най-вече от собствените си грешки.
- Голяма мечта или просто търсене на призванието е било това, което ви е водило напред още с тръгването от София за Виена?
- Може би звучи доста прагматично, но не ми е било мечта да стана моден дизайнер.
Модата обаче ме е интересувала винаги. Подходът ми, общо взето, се изразяваше в това да опитам и да видя дали ще излезе някакъв резултат. Така вече 15 години работя и се развивам в тази сфера.
- Кога за последно стъпихте на родна земя?
- Не беше много отдавна. Преди година бях в София и смятам съвсем скоро отново да съм в столицата.
- Вече чувствате ли австрийската столица като свой дом?
- Предпочитам да казвам, че
Европа е моят дом, а не само Виена или София.
- Липсва ли ви нещо от България и какво?
- Хората.
- Каква е цената, която човек плаща не просто за да пробие, но и да вирее успешно на световния моден подиум?
- Свободното време. Човек се отдава напълно на работата, която е свързана и с много стрес. Важното е, че ако обичаш професионалните си ангажименти и ги изпълняваш с желание, неудобствата не са проблем.
- Как бихте описали атмосферата в този свят, както и конкуренцията в него?
- Този бизнес е безкомпромисен, а конкуренцията на глобалния пазар, на който сме и ние, е огромна. Изисква се два пъти годишно да създаваме нови колекции и неповторими идеи, които да са на една крачка пред другите. Човек трябва постоянно да има поглед върху ситуацията и да действа, иначе един ден си вътре, а на другия - вън.
- Какъв е вашият извор на вдъхновение?
- Хората ме вдъхновяват най-много, и най-вече приятелите. Създавам съвременно облекло и ме интересува съвременното изкуство. Обкръжението ми изобилства от артисти, а тяхната работа и космополитен начин на живот ме захранват с идеи Приятелите ми са творци като мен, но много малко от тях се занимават с мода.
Коментари (0)
Вашият коментар