Денят е лежерен петък. Жегата, която се просмуква в порите ми, е нищо в сравнение с повишената ми вътрешна температура от нетърпението, с което чакам началото на първото си интервю за „Хай клуб". И както повелява традицията, краставите мулета и този път се намерихме.
Мой събеседник в този разпитен прощъпулник е Силвия Петкова - екстремната млада актриса, която не се свени да пребори страха от високото, правейки филмовите си каскади сама. Има хора, с които се разпознаваш още от първата глътка бира.
Със Сили - както набързо я прекръсти симпатичният ми мозък, определено сме от една порода. Убедена е, че не е от този свят и че е благословена с професия, която й позволява да се промъква в алтернативни животи. Такъв я очаква и от 15 септември, когато ще извади пушката, за да отстреля разкошни кинаджийски екземпляри благодарение на дебютния си й игрален филм „HDSP: Лов на дребни хищници". Няма представа колко мацки е преборила за ролята на Хани - четвъртинката от карето млади актьори, които ще се сблъскат с непосилната лекота на битието, за да достигнат до лелеяната от тях дестинация - морето. „Много ми хареса сценарият. Знаех, че искам да съм част от този филм, след като прочетох текста на Християн Ночев." Най-голям кеф за Силвия бил фактът, че Пепи Цацата (координаторът на каскадите) я оставил сама да подскача от покрив на покрив и да виси от первазите на разнебитени прозорци по софийските сокаци.
От клипа на "Остава" „Мексико", който предтрейлърно ни покани в света на „ловджиите", оставам с впечатлението, че рекламното лице на канадска марка дрехи и аксесоари и на още куп нашенски телевизионни клипове е батална екшън героиня. Питам Сили дали е такава и в живота. „Винаги съм искала да играя лоши момичета." Мечтае да имплантира образа на Клитемнестра - съпругата на Агамемнон, в артистичното си портфолио. Другите роли, които иска да открадне за себе си, са тези на Пипи Дългото чорапче, Баба Яга и Жанет от пиесата на Жан Ану „Ромео и Жанет". Обича да прекарва образите си през няколко измерения.
„Мога да кажа „Обичам те", а всъщност да прозвучи като „Мразя те!"
От сладката ни лакърдия с тази ефирна представителка на зодия Рак разбирам, че типичната чувствителност за този знак не я е подминала. „Много се грижа за другите. Интересува ме как се чувстват и това ми е най-големият проблем, защото в един момент забравям аз къде съм в цялата ситуация и какво е моето усещане." Знам обаче, че дори най-заклетият алтруист си има своите кътчета, където той е „Великата пустота". Място, в което хем си нищо, хем си всичко в едно. За притежателката на главна женска роля в един от най-новите български филми това са необятните й страсти.
Обожава да прави „шпинги"
Етимологията е неизвестна за нея, остава такава и за мен. Шпинги за нея са буквите, които тя с часове може да каканиже върху белия лист, независимо дали преписва любовните писма на Волтер, или споделя с наследника на папируса собствените си усещания. Шпинги са дребните мъниста и рапани, които Силви превръща в ръчно направени бижута. Една от великите й неозаптености е морето. „Аз съм морски човек. Макар че прекарах две седмици в Пирин планина и въобще не съм се сещала за морето, което е грехота, защото там е разпръснат прахът на моя дядо. Винаги, когато отида на морето, първото нещо, което правя, е да докосна вълните и да попитам: „Дядо, къде си, бе?" Покойният й прародител е човекът, с когото тази неописуема чародейка е имала най-силна комуникация. Сили общува и с околните посредством танцуването, което обожава. Може би затова като малка мечтаела да стане „баРелина", която да се казва Джесика или Барбара. Музиката, която най-добре улавя темпото на съществото й, е брейк бийт - хибрид между хип-хоп и дръм енд бейс. „Неудържима съм на дансинга. Танцувам зверски баунс." Това „Флашданс" откровение с елегантна доза чувственост от „Мръсни танци" извиква в главата ми въпроса за неудържимо привличащия тип мъже за нея. Оказва се, че за Силвето най-важното у един човек, независимо от пол и раса, са зъбите и усмивката.
„Ако един мъж има чаровна усмивка, веднага мога да му кажа, че много го харесвам."
И двете сме единодушни, че това колкото помага, толкова и пречи в междуполовите отношения. След като посолих диалогичната ни манджа с мъжката подправка, нямаше как да подмина щекотливия въпрос
за отношенията й с Калин Врачански
Любопитствам дали не се притеснява от факта, че първият медиен прочит за нея е свързан с официалното й представяне като любима на актьора с лазурен поглед от „Стъклен дом". „Странно е, защото когато излезе първата ни снимка заедно в медиите, ние вече не бяхме заедно."
Не знам защо това ме натъжава, харесвах ги като двойка. Питам я дали въпреки това би играла заедно с него. „Той е страхотен актьор. Дори вече сме си партнирали в „Есенна скука" - постановка на „Арт театър". Немирна съм в търсене на отговора дали би играла негов любовен интерес. „Моят личен живот и неговият нямат нищо общо с професията ни. Дори си мисля, че бихме изиграли много по-успешно една епична любов на сцената или пред екрана, защото ние вече сме изживели безкрайната наркотичност на емоцията." Не човъркам за причината за тяхната раздяла, но негата, която извира от очите й, докато говори за Калин, ме кара да се чувствам като Кати от „Брулени хълмове". „Винаги ще бъдем един до друг. Това, което имаме, е най-ценното нещо, което някой може да има. За мен наистина това е приказка. Тя си има начало, има си и край, както е редно да бъде. А дали е финалът, един Бог знае."
Със сигурност това обаче не е финалът на сблъсъка между нейния и моя свят, защото коя съм аз, та да си позволявам лековерно да оспорвам подаръците, които ми предлага съдбата. Защото срещата ми със Сили е откровен житейски армаган.
Коментари (0)
Вашият коментар