Троен празник на 14 февруари

На 14 февруари празнуваме Трифон Зарезан или Деня на лозаря - традиционен български народен празник в чест на Свети Трифон. Чества се от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите на 14 февруари (по григорианския календар). Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.

Рано сутринта стопанката омесва хляб - пресен или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а след това се препича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича "зарязване". След това всички се събират и избират "царя на лозята". Едва тогава започва общо угощение.

На този ден отбелязваме и Свети Валентин - празника на влюбените. Романтичната традиция на Свети Валентин датира от няколко века и този ден се празнува от хора от цял свят с различни религии и култура.

Денят на влюбените започва да се празнува масово в Западна Европа. Традицията на писане на валентинки, подаряване на цветя и бонбони и пеене на серенади се е установила твърдо в съзнанието на хората. Този празник е рай за производителите на картички и сладкарски изделия. Според традицията на английския двор в началото на 17-ти век, на Свети Валентин младите мъже и жени си разменят пръстени и бонбони. Всяка жена може да отиде и да помоли мъжа, когото харесва да стане неин съпруг. Важното е, че мъжът няма право да откаже на една дама. Но, ако все пак сърцето му вече е заето, той трябва да й подари копринена рокля.

14 февруари е и денят на Успението на Константин-Кирил Философ. Празникът традиционно се отбелязва в Националния музей "Земята и хората" като ден за отдаване почит към делото му. Тържествата се откриват с тематични изложби, посветени на делото на Св. Св. Кирил и Методий и техните ученици, предоставяни от Кирило-Методиевския научен център.