Да се завърнеш в Лил (галерия)

Намиращ се в Северна Франция, Лил е на трийсет минути път от Брюксел, един час от Париж и два от Лондон. Стратегическото му място го превръща още от древността във важен търговски и културен център.

За десет години един град се променя много - издигат се нови сгради, появяват се цели квартали, спортни зали и университети, но най-важните места, забележителностите и историческите монументи остават непокътнати.

Сърцето на Лил винаги си остава Големият площад. Това е мястото, на което се събират всички, първата стъпка от посещението на града и задължително място за фотографиране от всеки посетител. Около разкошния фонтан, който се издига в средата му, обичайно има много хора, а в множеството кафенета трудно се намират места. И местните, и туристите обичат да поседнат в някое от тях, за да се любуват на приятното оживление, което цари наоколо. Точно срещу фонтана е любимата книжарница на жителите на града - “Фьоре дьо Нор”. Със своите осем етажа, препълнени с художествена литература, енциклопедии, учебници, фотоалбуми и дискове, тя е една от най-големите в Европа.

На ръба на фонтана винаги има насядали множество хора, явно това е най-атрактивното място за срещи. От пръв поглед можете да разберете кои са туристите и кои местните. Първите не спират да фотографират фонтана и издигащата се в средата му колона със статуята на Богинята на града, докато местните са увлечени в сладки приказки и дори не поглеждат към този важен символ на Лил.

Големият площад всъщност се казва “Генерал дьо Гол”. На този велик французин са кръстени улици и площади в почти всеки град на страната, но Лил си има специална причина. Шарл дьо Гол е роден тук. Днес родната му къща е превърната в музей, където се пазят бебешкото му легло, дрешките, които е носил на кръщенето си, както и детските му играчки.

Непокътнат през годините остава и Старият град с неговите китни къщички във фламандски стил. Тук се намират най-интересните музеи и уютни ресторантчета. Разбира се, постоянно във времето е и увлечението на французите към добрата кухня. Всички заведения са пълни и хората се наслаждават на вкусната храна.
Всяка година в Лил се провежда интересно състезание. По време на празника на разпродажбата туристите трябва задължително да опитат от традиционното ястие на региона - миди с пържени картофи. През деня готвачите изхвърлят пред всеки ресторант черупките от мидите, изядени от посетителите. Вечерта се слага финалът - печели този ресторант, пред който се издига най-високата купа мидени черупки.

Празникът на разпродажбата е интересен и с това, че жителите изнасят пред домовете си всякакви вещи, които вече не са им нужни. Целият град се превръща в огромен битпазар и по улиците почти не може да се минава, защото навсякъде има сергии. Продавачите и купувачите са толкова много, че се налага движението в центъра да бъде спряно за едно денонощие. Разпродажбата привлича колекционери от цял свят, защото понякога сред вехториите могат да се намерят изключителни находки. Празникът е много обичан от местните, които го отбелязват не толкова заради печалбите, а по-скоро заради традицията, която датира още от Средновековието. За да разчистят домовете си, богаташите измислили веднъж годишно да позволяват на прислужниците да претършуват зимниците и килерите и да продават всички ненужни вещи. Така хем се изчиствал домът от стари вещи, хем прислужниците припечелвали по нещо отгоре. Днес като че ли се предлагат преди всичко сувенири, които предприемчиви търговци приготвят специално за случая.
Интересното е, че ако посетите града по друго време, почти няма откъде да си купите чаша, тениски или декоративна чиния с надпис Лил.

Странно е, че в повечето туристически градове има десетки сувенирни магазинчета, а тук само едно, и то открито едва преди две години. Продавачката в него обича да се шегува, че понеже градът е университетски център, студентите избягват да си купуват сувенири, защото не обичат да си спомнят за годините на учене, прекарани в Лил. Това обаче съвсем не е така. Градът не може да остави лоши спомени в никой студент, защото освен множеството университети, разполага и с безкрайни възможности за забавление. От всички европейски градове само тук на една-единствена улица има двайсет и пет киносалона. А колко са заведенията никой не се е осмелил да преброи, защото те непрекъснато се увеличават. Да не говорим за различните мероприятия, които се организират на Големия площад. Почти всяка събота или неделя там има концерти, панаири, изложения, независимо какво е времето.

Това е може би най-характерното нещо за Лил - дори навън да вали като из ведро, улиците са пълни с хора, които се разхождат. Най-вероятно защото градът е един от най-дъждовните във Франция, жителите му до такава степен са свикнали с лошото време, че вече не им прави никакво впечатление. Те дори се шегуват с името Лил. То всъщност произлиза от стара дума, означаваща “остров”, защото навремето местността е била блатиста, пресичана от множество канали и реки. Днес от тях не е останал и помен, но местните твърдят, че градът все още си заслужава името заради поройните дъждове, които често превръщат улиците му в реки.
Аз нямах късмет отново да се полюбувам на лилския дъжд, защото градът ме посрещна усмихнат и слънчев. Сякаш знаеше, че имам кръгла годишнина за празнуване.

снимки Бела Чолакова