По-трудно ли се пее и живее с маска?
Да се живее – разбира се, да се пее – също. Аз лично не си слагам маска извън сцената. Когато нещо не ми е симпатично, просто не му обръщам внимание и давам нататък. Не мога да се абстрахирам от всяко нещо, но се опитвам да не обръщам внимание на простотията, нахалното поведение, липсата на такт и навлизането рязко в лично пространство – това са нещата, които не мога да понасям.
Обичаш да правиш необикновени изненади. Като не ти се говори за голямата любов, кажи за малките жестове.
Веднъж за рожден ден на мъжа ми записах радиопредаване, което беше само за него. Това се случи с помощта на Богдана Трифонова от „БГ радио”. Стана супер забавно и много приятно. Той е любител на сиренето. Според мен няма друг, който да яде такива количества сирене. Затова тортата му беше тенекия сирене. Правила съм какво ли не. В шоколадово яйце съм слагала послание, подарявала съм самолетни билети до Казабланка, сервирала съм чай в счупени чаши, а за всяка годишнина на майка ми и баща ми им подарявам везани от мен възглавнички. Тръгна от 20-та им годишнина, а сега те направиха 47. Първите бяха много смешни, защото бях мъничка. С течение на времето придобиваха различен стил според това каква съм. Заедно с възглавничката в пуха съм слагала разни неща. Понеже аз съм плодът на тази любов, съм слагала в нея яйце, биберон, тиква.
Защо тиква, какво е символизирала?
Ами че съм тиква (смях). На една от последните възглавнички изписах „45 години не стигат”.
Има ли все още такива любови?
Не знам. Аз съм израснала в семейство, което цял живот е било заедно, и ми е много трудно да повярвам, че когато хората са семейство, не са един отбор. И това много ме приземява. Все си вярвам, че има такава любов.
Коментари (0)
Вашият коментар