Скъпи редактори,
Пише ви една жена на 50 години. С удоволствие чета историите на всичките ви млади читателки и всеки път си мисля, че изводът от всяка история е един и същ – животът е колело и който има смелостта да върти търпеливо педалите, без да изпуска волана, той постига и мечтите си.
Когато бях на 20 години, бях много красиво момиче и имах безброй ухажори. Можех да избирам сред всякакви мъже – богати, красиви, влюбени. Не след дълго време установих, че въпреки големия избор няма да открия всички достойнства в един човек. Затова реших да се омъжа за заможен човек, който ще се грижи за мен. Не ме съдете веднага! Произхождам от изключително бедно семейство. Когато бях дете, имах една-единствена играчка, която с мама бяхме намерили край кофа за боклук. Носех винаги дрехите на децата от квартала, които ми даваха, след като вече им бяха малки. Хранехме се с попара, ориз, боб. Опитах салам за първи път на 14 години и тогава си помислих, че това е най-вкусното нещо на Земята.
Коментари (0)
Вашият коментар