Докато си казваме „чао“, не мога да спра да й повтарям колко е прекрасна. И ако знаете как ме е яд, че героинята й в „Откраднат живот“ все е тъжна, замислена… Защото Биляна не позволява на Радина да ни покаже слънчевите си лъчи. А те са толкова мощни и лъчезарни! Тя е два пъти по-хубава на живо! Удивлява се на всичко като малко дете. Радва се на деня, на красивите имена на хората, на къдриците, които й направихме, на кецовете, които си е сложила, на цъфналата роза в задния двор... Заразително слънце е тази Радина и вярвам, че осветен ще бъде и Пътят й.
Радина, много малко се знае за твоето семейство.
Отраснала съм в едно съвсем нормално българско семейство през годините на прехода, което се е опитвало да даде на децата си най-доброто възпитание и образование. Нищо че често се е налагало да се редят на опашка за прясно мляко от 3 часа сутринта за своето бебе.
Твоята майка е анестезиологична сестра. Нямаше ли тя амбиции и за теб в тази сфера?
Наскоро покрай сериала тя за първи път ми сподели, че някога, отдавна, е искала да стана лекар. Много се изненадах! Никога не съм получавала напътствия от родителите си в тази насока. Спомням си, че бях от артистичните деца - нали знаеш, от тези, които винаги търсят публика за своите изяви. Независимо дали става въпрос за песен, танц, стихотворение. Явно родителите ми са забелязали отрано моите наклонности, защото винаги са ги стимулирали. Дори когато разигравахме сцени от "Спешно отделение" долу пред входа, те си купуваха билети за първия ред (30 стотинки беше билетът, после ходехме да си купуваме ледени сокчета) и не за да гледат как ще спасим пациента (защото обикновено той умираше, за да бъде по-драматично), а за да видят своето дете в действие. Много се вживявах.
Беше ли готова за успеха и как се бориш против неизменната суета, която произвеждат прожекторите?
Приятно е да получиш награди за една и съща роля - това означава много неща... Обаче аз не умея да се радвам на успехите си. Не ме разбирай погрешно, просто съм много фокусирана върху нещата, с които се занимавам в момента, а наградите са за труд, който си положил по-отдавна. В този смисъл наградата е чудесно признание за добре свършена колективна работа (защото ролята не е дело само на актьора) и е хубаво, когато я получаваш точно навреме. Аз вярвам, че актьорът се доказва през целия си живот чрез своята надпревара с обстоятелства, с хора, със себе си...
Коментари (0)
Вашият коментар