Чувала съм толкова пъти, че езикът на тялото не лъже, че някак вече ми върви в пространството като клише. Ама, мамка му, така е. Еле пък в секса – онзи най-добър детектор на лъжата.
Може да изпадаме в ступор, щом съзрем емоционалния ни блян, ама ходи обяснявай на плътта си, че това е най-добрият любовник на света. Ако тя няма желание да флиртува с вратните му ямки, ще ти се изсмее като ехиден член на МЕНСА. Ще свисти сарказъм в ухото ти, задето си толкова глупава, че не си успяла да прозреш простичкия факт – сухотата на вагината и омекналия пенис вървят ръка за ръка с невъзможността за манипулация.
На каквито и учения да се подложим, все няма да примамим мокротата в предверието на утробите си, ако плътта е на режим „лъжа”. Тая работа не става с воля, а с искреност към тебе си. И без това живеем в свят, накиснат в лицемерен ентусиазъм. Място, в което все по-често ни е трудно да кажем дали някой наистина ни харесва или просто се е задължил да му станем симпатични. Ей така - от скука, от страх от самотата, от недобре отгледано его.
Хората обичаме да лъжем за исканията си. Скътани в ъгъла желания, стоят уморени в очакване да си признаем какво ни мъчи. За съжаление понякога сексът представлява одобрена резолюция, която ни дава правото два пъти в седмицата да изпитваме фалшив оргазъм. Дава ни правото да се заблудим, че може да излъжем клетките, които биха вибрирали натрапчиво в други ръце.
Целия текст четете на mila.bg
Коментари (0)
Вашият коментар